Зад китайския квартал различавах силуетите на съдилищата и затворите, Полис Плаза 1, където бях работил, и Федерал Плаза, където работех сега.
Всъщност пред мен се разкриваше по-голямата част от моето минало — Джон Кори като дете по опасните улици в Долен Истсайд, Джон Кори като ченге новобранец на Бауъри, Джон Кори като детектив от „Убийства“ и накрая Джон Кори, нещатен агент във федералната Контратерористична спецчаст.
А сега, една година след втория си брак, Джон Кори живееше в апартамента на първата си жена Робин, която живееше с шефа си, пълен нещастник, който печелеше прекалено много пари, като защитаваше финансово преуспяващи отрепки.
В долния край на Манхатън като сталагмити в пещерен вир се издигаха небостъргачите по Уолстрийт. А надясно се извисяваха почти на половин километър височина близнаците на Световния търговски център.
По обяд на 26 февруари 1993-та терористи от Средна Азия бяха влезли в подземния гараж на Северния небостъргач с взет под наем бус, натъпкан с експлозиви, бяха го паркирали и бяха изчезнали. В 12:18 бусът беше избухнал. Шестима убити и хиляди ранени. Ако сградата се бе срутила, жертвите щяха да са хиляди. Това беше първият удар на чужди терористи, проникнали на американска територия. Освен това бе предупреждение, обаче никой не искаше да го чуе.
Влязох в дневната.
Апартаментът малко прилича на хотелско фоайе в Палм Бийч — има прекалено много розово, зелено, мотиви с миди и бодливи черги.
Кейт казва, че при първа възможност щяла да изхвърли всичко. Освен единствената мебел, която съм купил аз — моя кафяв кожен фотьойл. Разкошен е.
Налях си още скоч и включих видеото.
Седнах на фотьойла и се вторачих в екрана.
Появи се колаж от образи с неподходяща музика. Според Кейт едночасовият запис бил дело на група хора, които били убедени в теорията за ракетния удар. Касетата включвала и анимацията на ЦРУ.
В откъс от телевизионно интервю един бивш шеф на Националната служба за безопасност на транспорта казваше, че следствието на ФБР било безпрецедентен случай. Според него Конгресът изрично бил упълномощил НСБТ да разследва самолетните злополуки.
Ключовата дума, която, изглежда, беше убягнала на тъповатия репортер, бе „злополука“. Някои хора във властта явно смятаха, че е престъпление, и тъкмо затова със следствието и възстановката на самолета се беше заело ФБР, а не НСБТ.
После някакъв експерт каза, че празният главен резервоар не можел да предизвика толкова мощна експлозия, защото съдържал съвсем „мъничко гориво“.
Обаче от господин Сайбън знаех, че може би е имало двеста литра гориво, които не били изпомпани. Във всеки случай летливите пари, а не самото гориво, бяха предизвикали първата експлозия.
Ето че още през първите няколко минути на записа имахме някои грешки или навярно изопачени факти.
Неколцина души, които не бяха представени ясно, мъгляво приказваха за изчезването на самолетни части от хангара в Калвъртън, за липсващи седалки, които били извадени от океанските бездни и никога повече не ги видели, за алуминиеви листове, с които корпусът бил закърпен при реконструкцията, което променило особеностите на експлозията.
Говореше се за боинга на Ел Ал, който трябвало да излети веднага след самолета на ТУЕ, и за лабораторните данни за следи от експлозивна бойна глава и ракетно гориво, за „заблудени“ военни ракети. Някой спомена за неясно заплашително писмо, получено от близкоизточна терористична групировка часове преди падането на самолета. Имаше много догадки за други променени или пренебрегнати свидетелства.
Тоя така наречен документален филм имаше попадения по някои точки, обаче не всички образуваха права линия. Просто бяха заобиколени много неща, за да останат само ония, които си пасваха. Или, за да съм по-безпристрастен, материалът придаваше еднаква тежест на всички теории, освен на официалното заключение за механична повреда.
Записът навлезе в подробности за учението, проведено вечерта на 17 юли 1996-а в района край брега на Лонг Айлънд и носещо кодовото наименование У–105. Помислих си, че авторите на филма са стигнали до заключението за „заблудена“ американска ракета, свалила боинга на ТУЕ, обаче един бивш морски, който много приличаше на капитан Спрък, заяви: „Не е възможно злополука от такава величина да бъде скрита с участието на стотици и даже хиляди военни“ и аз се зачудих защо тия маневри играят толкова важна роля в теориите за заговора. Предполагам, че такива тайни винаги са по-интересни от глупостта на властите.