Джил слезе от форда и се запъти към хотела с видеокамерата в ръце.
Бъд угаси двигателя и я последва. „Нямам намерение да се сгромолясам и да изгоря като оня самолет“ — помисли си.
Книга II
Пет години по-късно
Лонг Айлънд, щата Ню Йорк
Заговорът не е теория, а престъпление.
2.
Всеки обича загадките. Освен ченгетата. За ченгето загадките, ако останат такива, се превръщат в служебен проблем.
Кой е убил Кенеди? Кой е отвлякъл бебето на Линдбърг? Защо първата ми жена ме напусна? Не знам. Тия следствия не съм ги водил аз.
Аз съм Джон Кори, бивш детектив от отдел „Убийства“ в Нюйоркското полицейско управление, в момента от федералната Контратерористична спецчаст — нещо, което може да се нарече единствено второ действие на едноактен живот.
Ето още една загадка: какво се е случило с полет 800 на ТУЕ? И това следствие не съм го водил аз, обаче втората ми жена участваше в разследването през юли 1996-а, когато един голям боинг 747, летящ за Париж с двеста и трийсет пътници и екипаж на борда, се взриви край атлантическия бряг на Лонг Айлънд и всички загинаха.
Втората ми жена се казва Кейт Мейфилд и е агент от ФБР, също от КТС, където се и запознахме. Малцина могат да се похвалят, че трябва да благодарят на арабските терористи, задето са заедно.
Карах своя политически некоректен, поглъщащ огромни количества бензин осемцилиндров джип „Гранд чероки“ на изток по лонгайландската магистрала. Отдясно до мен седеше гореспоменатата ми втора и да се надявам, последна жена, Кейт Мейфилд, запазила моминското си име от професионални съображения. Също от професионални съображения ми беше предложила да използвам нейната фамилия, тъй като моята нямаше добра репутация в КТС.
Живеем на източна Седемдесет и втора улица в Манхатън, в същия апартамент, в който бях живял с първата си съпруга Робин. Също като нея, Кейт е правистка и това би могло да накара някой друг мъж и неговия психиатър да анализират тая работа с любовта и омразата, които изпитвам към правистките и закона изобщо с всичките му сложни прояви. Аз му викам съвпадение. Моите приятели твърдят, че съм обичал да еба адвокати. Както и да е.
— Благодаря, че идваш с мен — каза Кейт. — Няма да е много приятно.
— Няма проблем. — Пътувахме към плажа в тоя топъл слънчев юлски ден, обаче нямаше да се печем, нито да плуваме. Всъщност отивахме на панихида за жертвите от полет 800. Тя се отслужва всяка година на 17 юли, годишнината от катастрофата, и това беше петият път. Никога не бях ходил на тая панихида и нямах основания за това. Обаче, както казах, Кейт беше участвала в разследването и според нея затова присъстваше всяка година. Хрумна ми, че в следствието са участвали над петстотин служители на закона, и бях убеден, че те не присъстват на всяка панихида, ако изобщо бяха ходили на някоя. Но добрите съпрузи слушат жените си. Сериозно.
— В какво се изразяваше участието ти в онова следствие? — попитах я.
— Главно разпитвах очевидци.
— Колко?
— Не помня. Много.
— Колко души са видели катастрофата?
— Над шестстотин.
— Без майтап? Според теб каква е истинската причина?
— Нямам право да обсъждам следствието.
— Защо? То официално е приключено и официалната причина е механична повреда, в резултат на която резервоарът е избухнал. Е?
Тя не отговори, затова й напомних:
— Имам право на достъп до свръхсекретна информация.
— Сведения получават само лицата, които се нуждаят от тях. Защо питаш?
— Любопитен съм.
Кейт погледна през предното стъкло.
— Трябва да отбиеш на шейсет и осми изход. Отбих и се насочих на юг по Уилям Флойд Паркуей.
— Уилям Флойд е рок звезда, нали?
— Той е един от подписалите Декларацията за независимостта.
— Сигурна ли си?
— Бъркаш се с Пинк Флойд — отбеляза тя.
— Да бе. Имаш страхотна памет.
— Тогава защо не си спомням причината да се омъжа за теб?
— Забавен съм. И секси. И умен. Секси съм, защото съм умен. Ти го каза.
— Не си спомням да съм го казвала.
— И ме обичаш.
— Обичам те. Много. — И прибави: — Само че си голяма досада.
— И с теб не е лесно да се живее, скъпа.
Кейт се усмихна.
Госпожа Мейфилд беше четиринайсет години по-млада от мен и малката разлика в поколенията понякога ми се струваше интересна, обаче друг път — не толкова.
Тук трябва да спомена, че Кейт Мейфилд е доста хубава, въпреки че първо ме привлече интелигентността й естествено. После забелязах русата й коса, тъмносините й очи и гладката й кожа. И невероятното й тяло. Тя редовно се поти в местната фитнес зала и ходи на курсове по йога, степ и кикбокс, които понякога упражнява вкъщи, като насочи ритниците си към моите слабини, без контакт, обаче човек никога не знае. Изглежда побъркана на тема физическа форма, докато аз постоянно вися на стрелбището и се упражнявам с деветмилиметровия си глок. Мога да напиша дълъг списък с нещата, по които се различаваме — музика, храна, пиене, отношение към службата, поза върху тоалетната чиния и прочее — обаче, кой знае защо, се обичаме.