Не отговорих.
— Властите са удовлетворени — продължи той. — Тя — както и вие — сте на държавна работа.
— Благодаря за актуалния съвет.
Той ме погледна.
— Понякога очевидното трябва да се подчертава.
— Да не би да сте учили реторика?
— Добре, чуйте ме — следствието е приключено. Стига ни, че разни частни организации и отделни хора оспорват официалното заключение. Това е тяхно право. Но аз, вие, жена ви — всички ние във федералните органи на закона — не можем да вярваме на хора, които имат други и навярно параноични теории за случилото се тук преди пет години. Разбирате ли?
— Ей, приятел, аз дойдох само да се разсея. Жена ми е тук, за да почете паметта на мъртвите и да утеши роднините им. Ако някой е параноик, това сте вие.
Господин Грифит като че ли се обиди, обаче запази хладнокръвие.
— Сигурно значението на думите ми е прекалено дълбоко, за да го разберете. Не е важно какво се е случило тук. Важно е вашето положение на федерален агент. — И прибави: — Когато ви пенсионират — или уволнят, — можете колкото си искате да се занимавате с тая история. Това ще е ваше право на частно лице и ако откриете нови свидетелства, достатъчни за преразглеждане на делото, Бог да ви благослови. Обаче докато сте на държавна служба, даже в свободното си време няма да провеждате никакви издирвания и разпити, няма да се ровите в никакви материали, даже няма да си мислите за случая. Вече ясно ли ви е?
Все забравям, че почти всички специални агенти са прависти, обаче когато проговорят, си спомням.
— Заинтригувахте ме — отвърнах. — Надявам се, че не сте имали такова намерение.
— Излагам ви закона, господин Кори, та после да не можете да пледирате, че сте действали от незнание.
— Ей, приятел, над двайсет години съм бил ченге и преподавам наказателно право в колежа „Джон Джей“. Познавам закона.
— Хубаво. Ще го отбележа в доклада си.
— И също отбележете, че сте ми се представили като частно лице и после сте ми прочели правата.
Той наистина се усмихна, превключи на режим „доброто ченге“ и ме осведоми:
— Харесвате ми.
— Е, и вие ми харесвате, Лайъм.
— Приемете тоя разговор като приятелски съвет от колега. Няма да има доклад.
— А бе вие даже и до кенефа не ходите, без да напишете десет страници доклад.
Съмнявам се, че продължавах да му харесвам.
— Имате репутация на тежък характер и единак. Знаете го. В момента сте златното момче заради случая с Асад Халил. Обаче това беше преди повече от година и оттогава не сте направили нищо особено. Халил продължава да е на свобода, както, между другото, и хората, които са ви простреляли с три куршума в Морнингсайд Хайтс. Ако имате нужда от цел в живота, господин Кори, потърсете хората, които са се опитали да ви убият. Това ще ви е достатъчно, за да си намерите работа и да не си създавате главоболия.
Никога не е добра идея да шибнеш един на федерален агент, обаче когато ми говорят с такъв снизходителен тон, би трябвало да го направя. Поне веднъж. Само че не там.
— Върви на майната си — предложих на господин Грифит.
— Добре — отвърна той, като че ли идеята му допадаше. — Добре, смятайте се за предупреден.
— Смятай се за изчезнал — отвърнах му. Господин Грифит се обърна и се отдалечи.
Преди да успея да осмисля разговора с него, Кейт се появи до мен и каза:
— Това семейство е изгубило единствената си дъщеря. Пътувала за Париж на летни курсове. — Въздъхна. — Петте години не са променили нищо, а и не би трябвало.
Кимнах.
— Какво ти приказваше Лайъм Грифит? — попита Кейт.
— Нямам право да ти кажа.
— Не се ли интересуваше какво правим тук?
— Откъде го познаваш?
— Той работи с нас, Джон.
— В кой отдел?
— В същия. Средноазиатски тероризъм. Какво ти каза?
— Защо не го познавам?
— Нямам представа. Той много пътува.
— Участвал ли е в разследването на полет осемстотин?
— Нямам право да ти кажа. Защо не го попита?
— Исках. Точно преди да го пратя на майната му. После моментът отмина.
— Не биваше да му говориш така.
— Той защо е тук?
Кейт се поколеба.
— За да види още кой е тук.
— Да не е нещо като „Вътрешен отдел“?
— Не знам. Възможно е. Моето име спомена ли се?
— Каза, че не си била удовлетворена от официалното окончателно заключение на следствието.
— Никога не съм го казвала на никого.
— Убеден съм, че сам се е досетил.
Тя кимна и като добър правист, който не желае да слуша повече, отколкото е готов да повтори под клетва, прекрати разговора, отправи очи към океана, после към небето, и смени темата: