Владимир Колев
Полет към синьото езеро
Готвачката Марта и гъската Марта много добре се разбираха. Двете бяха едни такива, тежки, внушаващи доверие, сериозни. Готвачката обичаше занаята си, за нея той беше едновременно радост и гордост. Приятно й беше да я хвалят, че умее да прави ястия, на които не можеш да устоиш. Гъската Марта също обичаше това, с което се занимаваше най-често — мътенето на яйца. Тя също владееше всички тайни на сериозната си работа. Знаеше как да намества яйцата под себе си, за да ги покрие най-добре с мекия си, топъл пух. Умееше и да ги върти. Ако не знаете, всяко яйце, от време навреме трябва да се претъркалва, но така — внимателно. Ако това не се прави, от яйцето не се появява гъсе. Или, ако се появи, то е едно такова, болнаво. Гъската Марта беше мъдра птица и мътеше гъсета за чудо и приказ.
Марта беше готвачка, достойна да готви в дворец. Тя знаеше, че храненето е най-важното нещо на този свят. Особено, храненето на деца. Дете, което не е добре хранено, е едно такова, болнаво. Друго си е, когато бузките му са издути и червени. Ако е добре окръглено, това му предава грациозност, не намирате ли?… Готвачката Марта беше мъдра и хранеше превъзходно децата на господарите. Образцовите деца на господарите. Деца, които не можеш да не обичаш…
Ето, например Хелга. Русокосо ангелче на осем годинки. С румени бузи, естествено. Приятно окръглено. Със синьо-зелени, невинни очи. Нито господарят имаше такива очи, нито господарката. Честно казано, в тази къща с такива очи се бе обзавел само онзи пияница, кочияшът Фроми, но това бе просто съвпадение. Вероятно, очите на прелестната Хелга бяха наследени от някоя далечна прабаба. Русото ангелче беше малко капризно, но те, ангелчетата, са такива. Малко капризни. За радост на Марта — готвачката, а не гъската — Хелга обичаше да си похапва. И то не само сутрин, на обяд, при следобедна закуска и на вечеря. Младата господарка можеше да бъде видяна по всяко време в кухнята. При любящата готвачка винаги можеше да се намери нещичко — като се започне от заешко бутче и се стигне до огромна петльова кълка. Да не говорим пък, какво представляваше грахът, сготвен от готвачката Марта. Вкусотия, която веднъж опитана, се помни цял живот. Самата Марта разказваше, че веднъж се разходила с гърненцето в неделя привечер в градския парк. От аромата му, започнали да преглъщат всички наоколо. А оркестрантите от духовата музика започнали да изпомпват от лъскавите си инструменти някакви невъзможни звуци. Усетили накъде върви работата и набързо спрели да свирят. Даже момичето-статуя, и то преглътнало. Което си е истина, е истина. Вероятно, всички са преглъщали. Виж, тая със статуята не беше съвсем проверена, но Марта твърдеше убедено, че и статуята преглъщала. Може пък и да е станало…
И младият господар Петер беше ангел със синьо-зелени очи. Вероятно, също наследени от далечен прадядо? Естествено, наследени от далечен прадядо! Кой здравомислещ човек би си помислил нещо за кочияша Фроми? Младият господар Петер беше вече на десет години. Един такъв снажен, окръглен. И младият господар Петер обичаше да се поразвърти из кухнята. И за него винаги се намираше по нещо специално. Но неговият вкус беше по-различен от този на сестра му. Макар да обичаше да хапва месце, той предпочиташе тортите. Когато отхапеше от вкусното, кафяво блокче, покрито с шоколад, очите му добиваха едно такова, мечтателно изражение. Това изражение караше добрата му майка да твърди, че един ден синът й ще стане поет. Велик поет! С такова вдъхновено изражение, каквото имаше младият ангел, когато си хапваше торта, просто няма как да не стане поет. Права беше господарката и всички бяха убедени, че младия господар в най-скоро време ще учуди света. Засега обаче, младият господар се бореше с граматиката. Малко тъжно, но това беше неравна борба и до тук побеждаваше граматиката. Ала всички бяха убедени, че въпреки тези временни неуспехи, в голямата къща вече живее един бъдещ, велик поет.
В двора на къщата живееха много патици, гъски, кокошки, питомни зайци. Готвачката Марта обичаше да се занимава с тях, да ги храни. Да ги гали с поглед. Готвачката Марта умееше да се грижи за бъдещето на тенджерите и тавите си. Като хранеше грижливо птиците, готвачката Марта подсигуряваше бъдещото изкусително ухание от тенджерите и тавите си. Готвачката Марта беше мъдра жена, това май вече го казах.
Освен господарите и пернатите, в къщата живееха и то нелошо, и доста мишки. Вожд на мишките бе един стар плъх. Навремето, той беше живял в друга къща. Доста по-бедна. Веднъж му се случило да изяде диплома, забутана в едно чекмедже. Дипломата била по философия, издадена от много сериозен университет. От тогава плъхът не пропускаше да споменава така, между другото, че е философ по образование. На него принадлежеше например безспорно умната мисъл, че когато в една къща има в изобилие толкова ядене за хората, се намира какво да хапват и мишките.