А да, в къщата живееше и Петер. Не младият ангел-господар, а една пъргава, кльощава беля. Луничав и остронос. С блестящи като маслинки очи. Също на десет години. Сирак, син на далечни роднини на господарите. Което не е от сой, не е от сой. Естествено, дивакът Петер нямаше благородното държание на младия господар с поетичното изражение. В очите на дивака се четеше дързост и лукавство. Освен това, той обичаше да се подиграва за всичко и на всички. Беше направо факир да върти номера, а после да се прави на ощипан от охлюв. Отначало, даже готвачката Марта се връзваше на тарикатлъците му. Но, очите го издаваха. Когато я погледнеше прекалено сериозно и невинно, Марта просто си знаеше, че пак я чака неприятност, родена в ръбестата глава на Петер.
Не го обичаха и това беше разбираемо.
На първо място, най не го харесваше Марта. Гъската, а не готвачката. Защото дивчото беше ужасно безтактен. Ще клекне до нея докато мъти, ще я погали по гърба и ще й наговори с привидно нежен глас разни неприятни неща. Например:
— Мътиш си, а, мътиш си… И мислиш, че щом мътиш, така ще бъде до края на света. Защо ли ми се струва, че един ден ще напълниш тенджерата със супа? Или пък — тавата — с препечено месце. С кафява корица… Нали няма да го схванеш като неучтивост към паметта ти, ако се опитам да си открадна една твоя вкусна кълка?
Как можеш да обичаш хлапе, което ти говори такива неприятни неща? Особено, когато таиш дълбоко в себе си точно такива съмнения…
Готвачката Марта беше добър човек. Ако прайдохата Петер беше поне малко от малко послушен, или поне по-кротък, би получавал повече и по-добра храна. Сирак е все пак. Ама кажете, как да ти се откъсне от сърцето нещо по-вкусно, когато тоя дивчо ще го излапа набързо и без да каже колко е било вкусно, ще хукне навън? За да направи поредната беля. Понеже готвачката Марта беше справедлив човек, прайдохата Петер се хранеше с останалото от чуждите чинии. На готвачката Марта й се искаше той поне веднъж да се обиди от това. И да се замисли върху поведението си. Къде ти…
Мъдрата готвачка Марта беше убедена: най-добрият начин за възпитаване на детето е чрез храненето. Слуша, храниш го добре. Не слуша — яде каквото дойде. Така нормалните деца се замислят върху каквото трябва. И си правят много полезни изводи.
Но, това правило се отнася за нормалните деца. За възпитанието на прайдохата Петер, готвачката Марта не обичаше да мисли. Защото от това я болеше глава. Те, чувствителните хора са такива… Лесно ги боли глава.
Младият хаймана беше буен и шумен. Но умееше да бъде и невидим като мишле. Знаеше как да се вмъкне незабелязано в кухнята и да свърши тихо поредната беля. Например да поръси със сол тортата на бъдещия поет. И така да предизвика при следобедната закуска болка в чувствителната му душа. Или да намаже с йод запечената коричка на петльовата кълка и така да предизвика плача на младата и също чувствителна господарка Хелга. Мъдрата готвачка Марта се заканваше, че ако един път го хване на място, докато върши белята, прайдохата Петер ще отнесе такъв бой, че…
Лошото беше, че прайдохата умееше да се движи тихо. Като привечерен ветрец. Опитай се да хванеш вятъра.
Затова, Марта му намираше непрекъснато работа по двора. Марта — готвачката, както и гъската, бе наистина мъдра. Беше усетила, че въпреки проклетията си, Петер се отнася добре с пернатите и така може да бъде полезен за къщата.
Господарят, бащата на бъдещият поет, беше много умен човек. Имаше великолепно телосложение, придобито благодарение на доброто познаване на правилата на кухнята и готвенето. За готвачката Марта бе радост да споделя с него тайните около приготвянето на специалните ястия. Между господаря и готвачката съществуваха почти приятелски отношения. Е, почти — господарят си е все пак господар, а готвачката — готвачка…
Та, по нареждане на господаря, в единия край на двора беше изровена доста голяма, недълбока яма, която после напълниха с вода. В тази великолепна локва, умната Марта учеше всяко поколение гъсета как се плува.
В началото на пролетта, гъската Марта имаше основание отново да се чувства наистина горда. Благодарение на съзнателните й усилия, дворът получи поредното си люпило. Великолепни, малки гъсета. Дванайсет на брой. Здрави, пухкави и добрички.
Като истинска, съзнателна майка, тя веднага се зае с правилното им възпитание и запознаване с истините за живота. В двора и изобщо.