Веднъж, дивакът Петер започна да разказва на гъската Марта, че някъде, зад оградата имало нещо по-хубаво от локвата. Имало голяма езеро, в което можело да се плува на воля. Но гъската Марта му изсъска да не плямпа глупости. Тя вече беше чувала за езерото. И какво от това, че го има? Ако въобще го има… Първо, в него водата сигурно е прекалено бистра. И второ, езерото се намира до гората, а в гората бродят лисици. Къде-къде си е по-добре да живееш в защитения двор, при великолепната локва.
Прайдохата Петер беше наистина проклет. Той привидно се съгласи с Марта, но все пак подхвърли на тръгване:
— Наистина си е по-добре да живееш в защитения двор, при великолепната локва. Особено, като знаеш, че твоята дебела приятелка един ден ще ти отсече главата и ще те напъха в тенджерата…
Проклето хлапе! Мъдрата гъска Марта, дълбоко в себе си се боеше от брадвата, която се намираше под навеса. По острието на тази брадва лесно можеха да се видят червени петънца. Мъдрата гъска Марта знаеше много добре, от какво са тези петънца… След като знаеш тази неприятна истина, как да не мразиш тази прайдоха Петер? Той, той е виновен за всички неприятности в този живот!
Уж и това люпило бе възхитително, ама се оказа, че е само на уж. Имаше издънка, която започна от нищо.
Преди време, господарите отидоха на разходка с файтон до някакви поляни при реката. Та, при тази разходка, младото ангелче със синьо-зелени очи Хелга намери добре прикрито гнездо с няколко яйца в него. Но те бяха заврени в корените на много неучтив, бодлив храст. Въпреки старанието на младата господарка, тя успя да измъкне само едно яйце. При втория опит, панделката й се закачи за храста, Хелга се ядоса и се поразрева, охлузи си коленете. Добре, че онзи пияница, кочияшът Фроми дойде да помогне. Наложи се да жертват панделката. Трябва да признаем, че Фроми с червеният нос се отнася почти нежно с децата на господарите. И това е естествено. Всеки иска да бъде добър с благородните деца, нали? Иначе, какво обяснение да дадем за тази непривична нежност?
Въпреки изживените неприятности, Хелга опази яйцето. Когато се прибра в къщи, го даде на мъдрата готвачка Марта, за да й го изпържи. Но готвачката се изхитри и го подмени. Изпържи на младата господарка обикновено гъше яйце, а намереното до езерото постави между другите яйца в новото люпило. После много съжаляваше за това. И с основание…
Мъдрата гъска Марта през цялото време на мътенето имаше ужасно предчувствие, че този път нещо не е в ред. Около седмица след измътването се увери, че предчувствието е имало основание. Единадесет от гъсетата бяха просто възхитителни — пухкави и послушни. А дванадесетото беше едно такова, особено. Да речеш, че беше болно — не беше, ама беше особено. Грижовната майка Марта веднага го оприличи на онзи див прайдоха, Петер.
Още първия път, когато заведе гъсетата при локвата, те много се зарадваха. Старателно ровеха по дъното и търсеха разни вкусотии. Точно както ги учеше мама Марта. А дванадесетото, проклетото, прецапа набързо локвата и започна да се оплаква, че му била малко водата. Искало да плува в много по-голяма локва. По възможност с бистра, дълбока вода. Префирци! Мама Марта накълва младият нахалник по главата, но от това той не поумня. И продължи да си мечтае за голямата вода, която, както бил чул, се намирала някъде далеч, далеч зад оградата. Глупаво, малко гъсе. Зад оградата е просто опасно.
Прайдохата Петер и малкият гъсок, който, съвсем естествено, също беше наречен Петер, доста бързо станаха приятели. Което още веднъж убеди мъдрата мама Марта, че и двамата са на един акъл. Разбирай — с лоши характери и помисли.
Нещото, което не съобразиха отначало бе, че така се казва и младият господар. Но пък, всеки що годе умен човек, след кратък размисъл, би се сетил, кога става въпрос за гъсето и кога — за детето. Най-малкото, защото господарят Петер нямаше перушина.
Понеже мъдрата мама Марта и готвачката Марта се разбираха, един път, в непринуден разговор, мъдрата мама Марта въздъхна тактично и сподели:
— Ох, да можеше да ми се махне от главата това досадно хлапе…
— За хлапето ли говориш, или за гъсето? — попита мъдрата готвачка Марта.
— Всъщност, и за двамата…
— За хлапето нищо не мога да ти обещая, но виж за гъсето… Наддава бързо. След три седмици, в неделя, на господарите ще идват гости. Ще трябва много да се готви. Ако продължава така бързо да расте твоя непрокопсаник, може и да уредим нещо по въпроса…
Мъдрата мама Марта знаеше, че децата й няма да доживеят до дълбоки гъши старини. Справедливо би било обаче, петънцата по брадвата да не са, поне на първо време, от добрите гъсета. Виж, младият непрокопсаник Петер, просто си заслужава да се появи на празничната неделна трапеза, обърнат с краката нагоре. Това бяха лоши мисли на една майка за децата й, но — така стоят нещата с гъшия живот…