Мъдрата мама Марта таеше в себе си още едно, особено осъдително съмнение. Че всъщност, младият гъсок Петер не е гъсок, а лебед. Като ония диви птици, които живеели в голямата локва — езерото. А щом нещата стоят така — мястото му е в голямата тава. Така стоят нещата в гъшия живот.
— Слушай, повдигни малко мрежата, искам да излетя! — помоли приятеля си гъсокът Петер.
— Да… А знаеш ли колко шамари ще изям после от онази проклетия, готвачката Марта? — засмя се хлапето.
— Откъде ще разбере, че точно ти си ми помогнал? Повдигни малко мрежата, искам да излетя! — помоли пак гъсокът.
Младият прайдоха Петер се почеса по главата:
— Кой друг би дошъл да повдигне мрежата? Глезлата Хелга? Или тъпчото Петер?
Вече ви предупредих, че прайдохата Петер беше много неучтиво хлапе.
От една дупка в основата на курника се чу гласът на плъха-философ:
— Ако отидеш при езерото, ще трябва да си заработваш сам кльопачката. Тука те тъпчат без да си мръднеш човката. Освен това, прочетох в една дебела книга по философия, че край езерото скитали разни лисици…
— Повдигни малко мрежата, моля те!
— Добре де, ще видим. Но не днес — неопределено каза прайдохата.
Мъдрата готвачка Марта изпрати проклетника Петер да донесе от пазара огромна кошница със зеленчуци. Всеки предиобед, готвачката Марта обикаляше пазара и избираше от доброто, най-доброто. Оставяше на последната сергия пълната кошница и с пухтене, достолепно, се прибираше в къщи. Знае се, че вкусните ястия стават само от месо. Но не са достатъчно вкусни, ако месото не е сготвено със зеленчуци. Мъдрата готвачка Марта знаеше толкова неща за бутчетата, крилцата, кълките. За морковите, зелето и картофите. А за вкусовете и ароматите на подправките нямаше равна на себе си в целия град.
Проклетникът Петер с радост тръгна към пазара. Знаеше, че ще успее да открадне време и за игра. Освен това, по улиците все ще намериш време и случай да се сбиеш с друго хлапе. С което да станете после истински приятели. Знае се, че истинското хлапешко приятелство се получава само след хубаво сбиване.
Малко след като прайдохата Петер хвана пътя към пазара, в кухнята дойдоха двете руси ангелчета със синьо-зелени очи — Хелга и Петер. И както често ставаше напоследък, бутчетата за Хелга се оказаха подлютени. Толкова подлютени, че на момиченцето му излязоха сълзи от очите. Младото женско ангелче обичаше често да си поплаква, но този път наистина имаше защо. По-лошото беше, че онзи проклетник Петер бе успял да подлюти и тортата на благородния господар Петер. Благородният господар Петер се опита да се държи мъжки, но в края на краищата, също се разрева. Плачът на сестра му беше заразителен. От друга страна — как да прежалиш вкусната торта? Подхлипвайки, благородният господар все пак изяде лютивото парче. С което още веднъж показа, че е не само бъдещ поет с нежна душа, но и сериозен малък герой, който не е лишен от мъжество.
Мъдрата готвачка Марта твърдо реши: когато прайдохата Петер се върне от пазара, ще си получи заработеното. Къде е записано, че можеш да си изядеш боя само след като са те хванали на място, докато правиш белята? Но този път няма да си хаби ръцете. Ще го подгони с точилката!
С всеки изминал ден, гъсокът Петер осъзнаваше, че май не е точно гъсок. Но, това не го тормозеше особено. Вместо да се вторачва в отражението си във водата, предпочиташе да се любува на облаците в небето. Те бяха толкова сини… И с такава лекота препускаха към непознати земи…
Приятелят му, прайдохата Петер веднъж му се подигра, че бил сбъркан гъсок. Един лебед, в очите на гъските е сбъркан гъсок. Един гъсок, в очите на лебедите е сбъркан лебед. Нали така?
Гъсокът-лебед се замисли и попита:
— Добре де, ти не си нито гъсок, нито лебед, за да изглеждам сбъркан в твоите очи. Защо ми се подиграваш?
— Защото си ми приятел и те обичам? — засмя се прайдохата. И се опита да изскубне едно перо от опашката му. Но получи един клюн по дебелата си глава.
— Повече ли боли, когато те бият с точилката? — съчувствено попита гъсокът-лебед.
— Разбира се, че боли повече. Но се понася. Наистина ли се разреваха и двамата глезльовци? — полюбопитства прайдохата.
— Реваха и още как… Слушай, повдигни мрежата, а? Носиш на бой. Дали ще отнесеш тупаника заради мен, или за нещо друго, има ли някакво значение?