— В една дебела книга по философия пише, че боят винаги си е бой. Няма значение за какво те бият — чу се гласът на плъха философ. Той дремеше в дупката в основата на курника. Мъдър беше старият плъх. В тази дупка хем беше на скрито, хем можеше да се намеси в разговор и да даде умен съвет.
— Така е, прави сте! — съгласи се с двамата белята Петер. — Докато съм в тази къща, все ще има за какво да ям бой. Но крилата ти още не са достатъчно заякнали. Почакай още малко! Знаеш какво трябва да правиш, нали?
— Знам, знам… То, какво ли друго да правя?… — малко тъжно промърмори гъсокът-лебед.
Мъдрата гъска Марта имаше всички основания да бъде недоволна от младия нахал, гъсокът Петер. Вместо да слуша мъдрите й напътствия и да рови с човка по дъното на локвата, както послушните си братчета и сестричета, той по цял ден правеше… гимнастика. Непрекъснато размахваше крила. Безсмислена работа. Знае се, че крилата са дадени на домашните гъски само за украшение. Няма да вземат да летят с тях, я… Мама Марта, беше мъдра гъска. Тя се досещаше какви щурави мисли се блъскат из главата на младия гъсок. Но здравият разум й подсказваше, че като си помислиш — даже не е сигурно, че езерото наистина съществува. Най-вероятно е само някаква измишльотина. А дори и да съществува, в гората до него сигурно има лисици. Безсмислено е да си мечтаеш за езерото!
— Виж колко са заякнали вече крилата ми! — гордо се изпъчи гъсокът-лебед.
— Да, наистина заякват — съгласи се прайдохата. — Но почакай още малко. Продължавай с гимнастиката.
— Слушай, мисля си за още нещо — сподели пернатия. — Вместо да те гони тази, откачената Марта, защо не дойдеш с мен при езерото. Ще станеш рибар. Ще ни бъде хубаво, ще видиш…
— Нищо не разбирам от ловене на риба. Но идеята е добра — замислено каза прайдохата.
— Аз ще ти покажа! Дали си гъсок или лебед, няма значение. Просто се раждаш научен как се лови риба! Ще се получи, ще видиш!
— Внимавайте младоци, внимавайте — чу се напътственият глас на плъха-философ. — В една дебела книга по философия прочетох, че в езерото има много вода…
С това постоянно, шумно размахване на крилата, гъсокът Петер наистина досади на всички. Мъдрата мама Марта се стараеше просто да не му обръща внимание. Дивото си е диво! Не можеш да го облагородиш, каквото и да правиш. Що кълване отнесе по главата… И какво от това? — Продължава да се държи така, все едно не е ял бой, а пеперудка му е кацала по главата.
Връх на невъзпитаността му бе, че вече не стоеше в компанията на братчетата и сестрите си. Скучни му били… Разхождаше се край оградата, замислен дълбоко. Когато се появеше прайдохата Петер, двамата прекарваха с часове заедно. Нещо си говореха и гледаха към небето.
Сбъркана работа! Гъсе и дете приятели.
Макар че, от друга страна, нито гъсето е с гъсетата, нито детето — с децата.
Гламави! Невъзпитани! Откачалки…
Мъдрата готвачка Марта също не обичаше младия гъсок. И понеже имаше основателни съмнения, че от толкова махане, месото му може да е станало жилаво, тя обмисляше добре нещата. Марта беше мъдра готвачка. И знаеше, че дори това да не е обикновен гъсок, а лебед, както се съмняваше онази бъбрива гъска, майка му, няма страшно. Изкиснат за няколко часа в оцет, а после задушен в голямата фурна, с достатъчно подправки, все пак ще се получи нещо вкусно. Месото му ще бъде крехко и ароматно. Мъдрата готвачка Марта даже малко се размечта — как ще я похвалят господарите. И как ще обявят на всеослушание, на очарованите гости, че това е най-добрата готвачка в целия град. И ще бъдат прави, добрите хора. Мъдрата готвачка Марта наистина обичаше господарите си.
И като нормална, нежна душа, обичаше да си помечтае. Как тя и господарите…
Малко преди изгрев слънце, гъсокът-лебед все още спеше. И сънуваше, за кой ли път, едно и също. Небе с огромни, сини облаци. Просто усещаше като на живо как се затичва, а после се отлепва от земята, все едно го е правил стотици пъти. Ето, земята се отдалечава, а облаците приближават. Под него е вече голямо езеро с кристално чиста вода.
И му е леко. Толкова леко — на тялото и на душата…
Нищо, че земята е вече далеч под него. Което, както казва плъхът-философ, било много, ама много опасно. За себе си, плъхът е прав. Може ли да ти харесва да си нависоко, ако нямаш крила?
Тая, с крилата е много сложна. Някои се раждат без крила, и са направо доволни от това. Мишките например. Други са родени с крила, но не гледат на това като на нещо хубаво. За тях крилата са нещо ненужно. И въобще не им минава през ума да излетят. Птици, но разсъждават като мишки.