Други, просто не могат да си представят живот без полет.
Всеки с крилата и мечтите си…
Сънят беше толкова красив, че гъсокът-лебед се размърда неспокойно. И се събуди.
Малко преди изгрев слънце, младият, благороден господар Петер сънуваше, че яде огромна торта с великолепна, шоколадова глазура. Която освен другото, нито е посолена, нито подлютена. Младият благороден господар щастливо премляска насън и се обърна на другата страна.
Малко преди изгрев слънце, младата благородна господарка Хелга сънуваше бяло месо от кокошка. С настърган хрян и гарнитура от разварен грах. Младата, благородна господарка щастливо премляска насън и се обърна на другата страна.
Малко преди изгрев слънце, белята Петер сънуваше нещо много интересно. Преди два дни, той се сби с Ханс, с когото веднага след това станаха приятели. Та, сега Петер сънуваше, че са с Ханс на пазара. Ханс е заприказвал зарзаватчийката Берта. Ханс е голямо плямпало, но умее да разговаря с възрастните. Докато те си бърбореха, Петер успя да прибере в огромните си джобове две червени ябълки. От тия, дето са едновременно и сладки, и кисели. Петер беше дал гръб на Ханс и Берта, и зяпаше разсеяно към короната на дървото над главата си. Ябълките вече бяха в джоба му, но опасността още не бе отминала. Ако Берта погледне към подредената купчина, веднага ще се досети, че две ябълки липсват. Затова, докато плямпалото Ханс забаламосва дебелата Берта, ще трябва да си тръгне. Така, без да бърза.
Петер се почеса, обърна се и направи две крачки. В този момент, усети, че някой го чукна по главата. Припряно и настойчиво…
— Хайде, ставай, време е! — гъсокът-лебед тропна със заякналия си клюн ръбестата глава на приятеля си.
Прайдохата Петер потърка очи, но бързо се разбуди. Стана, разкърши се, наплиска набързо очите си и тръгна към оградата. Вратата на двора беше заключена, но предишния ден той беше разклатил един от коловете на оградата. Отиде до него, подхвана го с две ръце и се опита да го измъкне. Колът помръдна, но остана в земята. Опита още веднъж и още веднъж. Не се получаваше.
— Хайде, време е! Напъни се още малко! — настойчиво окуражи приятеля си гъсокът-лебед.
Хлапето пое въздух, хвана отново кола. Дръпна го толкова силно, че го измъкна и се преметна, държейки го в ръцете си. От напъването видя звездички пред очите си. Не, не бяха звездички, а истинските звезди от небето. Видя и безподобно красивите, първи лъчи на изгрева.
Гъсокът-лебед се провря под оградата, размаха криле, затича се и с неочаквана лекота се вдигна във въздуха. Направи кръг над познатия двор. И усети какво значи да си наистина щастлив. Чувстваше се прероден. Вече не беше гъсокът-лебед.
Осъзна, че вече е просто и само лебед.
След него се затича и приятелят му.
— Виждам езерото — изкряка весело лебедът. — Тичай след мен!
От дупката в основата на курника се чу сънливият, укоризнен глас на плъха-философ:
— В още две дебели книги по философия прочетох, че в езерото има много вода. А ако си толкова глупав, че влезеш в нея, каквото и да правиш, все ще се намокриш. Ама кой да чуе, когато говорят умните?…
Гостите бяха наистина очаровани. А господарите обявиха на всеослушание, че Марта е най-добрата готвачка в целия град. И двете ангелчета също бяха доволни: масата изглеждаше много добре, отрупана с какви ли не ястия и десерти. Денят беше забележителен! Как да не обичаш живота си, когато е изпълнен с толкова вкусни неща?…
Всички бяха наистина щастливи.
Всички бяха наистина щастливи. С изключение на мъдрата гъска Марта. Тя просто нямаше как да бъде щастлива. Макар да попадна в центъра на тържеството.
Защото бе в тавата, на средата на масата.
Нагоре с краката…