— Щом го видях, веднага си рекох, че е индианец. Само че Бромдън не е индианско име. От кое племе е?
— Не знам — отвърна Били. — Вече беше тук, к-ко-гато д-дойдох.
— Докторът ми беше казал, че е половин индианец, мисля, от колумбийските индианци — обади се Хардинг.
— Племето му е живяло по дефилето на река Колумбия, но вече е измряло. Докторът каза, че баща му бил вожд на племето, та оттук идва и неговият прякор „Вожда“. Колкото до името Бромдън, познанията ми за индианците не са толкова големи, че да мога да го обясня.
Макмърфи наведе главата си към моята, така че най-накрая трябваше да го погледна.
— Вярно ли е това? Глух ли си, Вожде?
— Не само е г-г-глух, но и ням.
Макмърфи се смръщи и дълго се взира в лицето ми. После се изправи и протегна ръка.
— Добре де, по дяволите, поне една ръка може да стисне, не е ли така? Глух не глух. За Бога, Вожде, може и да си голям, но ако не ми стиснеш ръката, ще го сметна за обида. А не е много умно да обиждаш новия тартор на лудите в болницата.
След като каза това, се обърна към Хардинг и Били и им направи някаква физиономия, но ръката си задържа отпреде ми — ръка като тепсия.
Много добре си спомням как изглеждаше тази ръка: под ноктите имаше черно от работата му в някакъв гараж; при кокалчетата беше изтатуирана котва; кокалчето на средния му пръст беше покрито с мръсен лейкопласт, който беше почнал да се отлепя в краищата. Останалите кокалчета до едно бяха нашарени с драскотини и белези, стари и нови. Спомням си, че дланта беше излъскана и твърда като кокал от дървените дръжки на брадвите и мотиките, на такава ръка картите не й отиваха. Цялата беше в мазоли, а мазолите се бяха напукали и в тях бе влязла мръсотия. Пътна карта на неговите пътешествия из Западните щати. При допира на дланта му до моята се чу някакъв дращещ звук. Спомням си, че пръстите, които обвиха моите, бяха дебели и силни, и че с китката ми взе да става нещо странно, някак си се изду в края на тънката ми като клечка ръка, сякаш той бе прелял в нея от собствената си кръв. Тя се съживи от новата кръв и сила. Стана голяма почти колкото неговата, спомням си, че…
— Мистър Макмърфи…
Старшата.
— Мистър Макмърфи, елате, ако обичате.
Да, Старшата е. Момчето с термометъра я е повикало. Тя стои и почуква с термометъра по ръчния си часовник, очите й трепкат — опитва се да прецени новия пациент. Устните й образуват триъгълник, като устните на кукла, която уж суче.
— Мистър Макмърфи, санитарят Уилямс ми каза, че сте се възпротивили срещу общоприетия душ при влизане в болницата. Вярно ли е? Уверявам ви, че оценявам вашето желание да се запознаете с останалите пациенти в отделението, но всяко нещо с времето си, мистър Макмърфи. Съжалявам, че трябва да ви отнема от мистър Бромдън, но нали разбирате, всеки… е длъжен да спазва правилника.
Той отмята глава назад и й смига, един вид — няма какво да го баламосва, и нейният номер, както моя, му е ясен. Известно време я гледа така, с едно око, после казва:
— Знаете ли, мадам, тия неща за правилника ми ги обясняват винаги със закъснение…
И се ухилва. Двамата си разменят усмивки, преценявайки се колко струват.
— …когато вече виждат, че смятам да направя точно обратното.
Тук той ми пуска ръката.
В остъкления офис Старшата е отворила някакъв пакет е чуждестранен адрес и изсмуква със спринцовки млечнозеленикавата течност от флакончетата в пакета. Една от младичките сестри, момиче с две разногледи очи — едното все блуждае неспокойно над рамото й, докато другото си гледа работата, поема малкия поднос с пълните спринцовки, но нещо се бави да го отнесе.
— Мис Рачид, какво мислите за новия пациент? Той наистина има приятна външност, държи се приятелски и така нататък, но според моето скромно мнение нещо много взе да командва.
Старшата опитва една игла на пръста си.
— Боя се — тя промушва иглата в гумената запушалка на флакончето и изтегля буталото на спринцовката, — че новият пациент възнамерява именно това: да поеме командването. Такъв като него, мис Флин, наричаме „манипулатор“ — човек, който би използвал всеки и всичко за собствените си цели.
— О! Но все пак, в една психиатрична болница? Какви могат да му бъдат целите?
— Най-различни. — Тя се усмихва спокойно, погълната от заниманието си. — Например удобства и лесен живот; или, да речем, самочувствието, че е силен и уважаван; парична печалба — а може и всички тези неща заедно. Понякога манипулаторът просто се стреми към размирици в болничното отделение заради самите размирици. Той е в състояние да повлияе върху останалите пациенти и да ги поквари до такава степен, че после да трябва да минат месеци, докато всичко си тръгне отново по реда. При настоящия либерален дух в психиатричните болници той много лесно може да постигне това. Преди време беше съвсем друго. Спомням си, че преди години в отделението имахме един пациент, мистър Тейбър, който беше нетърпим манипулатор. Но не за дълго. — Тя вдига очи към наполовина пълната спринцовка, която прилича на някакъв малък жезъл. Погледът й се зарейва някъде в далечината, споменът явно я изпълва със задоволство. — Мистър Тейбър — повтаря тя.