Взе ме някакъв мексиканец, който отиваше на север с камион, пълен с овце; така го убедих с историята си за това, че съм професионален борец-индианец и че синдикатът се е опитал да ме тикне в лудницата, че той, без да се колебае, ми даде коженото си яке, за да си прикрия болничните дрехи, и ми зае десет долара — да имам с какво да ям, додето стопирам до Канада. Когато се разделяхме, го накарах да си напише адреса и му казах, че ще му изпратя парите веднага щом се поизправя на крака.
В крайна сметка може и да отида до Канада, но мисля, че първо ще свия към реката Колумбия. Искам да проверя дали по местата около Портланд, реката Худ и Далс не са останали хора, които познавам от едно време, от селото, и които не са изкуфели от алкохола. Искам да ги видя какво правят, след като правителството се опита да откупи правото им да бъдат индианци. Чух, че някои от нашите си били построили някогашното паянтово дървено скеле по стената на огромния, струващ милиони долара язовир и сега ловели сьомга в преливника. Ще ми бъде интересно да го видя това. Но преди всичко искам просто да огледам отново цялото дефиле, да възстановя в паметта си някои неща.
Твърде дълго време бях отсъствал.