Така и не можем да разберем какво толкова смешно вижда; за мен единственото смешно него е той, който се върти като някаква гумена играчка ако го прекатурнеш, дъното му ще натежи, ще го разлюшка, бързо, ще го изправи отново и той пак ще започне да се върти Рекламата никога, ама никога не гледа хората в очите…
Десет и четирийсет, четирийсет и пет, петдесет, пациентите сноват напред-назад — отиват в различните манипулационни, или в някакви странни стаички, чиито стени не са еднакви, а подът не е хоризонтален Звуците от машинарията достигат една равномерна средна скорост.
Отделението бръмчи така, както чух да бръмчи една памучна фабрика веднъж, когато футболният ни отбор игра срещу отбора на някаква калифорнийска гимназия Една година след като се бяхме проявили добре през сезона, запалянковците от града бяха толкова ентусиазирани и така се гордееха с нас, че ни платиха да идем до Калифорния, за да се срещнем е някакъв гимназиален отбор-първенец. Когато пристигнахме там, трябваше най-напред да посетим някои местни промишлени предприятия. Треньорът ни все разправяше, че от атлетиката можеш да станеш много учен, тъй като при пътуванията виждаш доста неща; затова при всяко наше пътуване той ни повеждаше преди мача към разни мандри, ферми и консервни фабрики. В Калифорния беше на ред памучната фабрика. Когато отидохме във фабриката, повечето от футболистите хвърлиха по един поглед и се изнизаха върнаха се в автобуса, за да играят на някакви занимателни игри върху куфарите си, но аз останах, свит в един ъгъл, за да не преча на момичетата негърки, които тичаха между редиците от машини Фабриката някак си ме унесе с цялото това бръмчене, щракане и трополене на хора и на машини, движещи се по един определен шаблон. Ето затова останах, след като си отидоха други те, затова, а и защото всички тия ниша ми напомниха за онези от племето, които накрая взеха, че напуснаха селото и отидоха да работят на каменотрошачката за язовира Това умопомрачително еднообразие, лицата, хипнотизирани от шаблона Исках да си изляза, да се върна в автобуса при отбора, но не можех.
Беше една сутрин в началото на зимата, все още носех онова яке, дето всеки от нас получи, когато спечелихме шампионата на червени и зелени райета, с кожени ръкави, а на гърба имаше емблема във формата на футболна топка, върху която пишеше какво сме спечелили — и повечето от момичетата ме зяпаха заради него. Свалих го, но те пак ме зяпаха. В ония дни бях много-много по-голям.
Едно от момичетата се отдели от машината си и се и леда за надзирателя, после тръгна към мястото, където стоях аз Попита ме дали ще играя тази вечер срещу гимназията и каза, че брат й бил защитник в тоя отбор. Побъбрихме малко за футбола и за разни други работи; по едно време забелязах, че лицето й е някак размазано, сякаш между мене и нея имаше мъгла Това беше от власинките памук, които хвърчаха из въздуха.
Казах й за власинките. Когато й обясних, че я виждам като в мъглива утрин на лов за патици, тя завъртя очи и скри уста в шепата си, за да се насмее.
— Аз пък за к’во ще съм ги притрябвала, като стреляш патици?
Казах й, че би могла да почиства пушката ми, и всички момичета наоколо се разкиснаха в шепите си. Посмях се и аз, като видях колко съм умен Все още приказвахме и се смеехме, когато изведнъж тя ме сграбчи за китките и се притисна към мен Чертите на лицето й попаднаха във фокус, изглеждаше изплашена от нещо.
— Вземи ме със себе си, голямо момче — изшептя тя. — Махни ме от тая фабрика, от гоя град, от тоя живот. Заведи ме някъде, в някоя гора е патици. Някъде другаде. Чу ли, голямо момче, чу ли?
Тъмното й хубаво лице лъщеше прел мен. Стоях с отворена уста и се опитвах да измисля какво да й отговори Останахме така вкопчени може би няколко секунди, после фабриката с нейния шум като че хвърли въдица — нещо взе да я тегли от мене. Някаква невидима за мен връв се бе закачила за червената й пола на цветя и я дърпаше назад Ноктите й издраха ръцете ми и щом тя се откъсна от мен, лицето й отново се размаза, разля се като стопен шоколад зад мъглата от разхвърчан памук. Тя се изсмя и се завъртя, полата й се изду и аз зърнах за миг жълтеникавия й крак. Докато тичаше към машината си, момичето се обърна да ме погледне през рамо и ми намигна. Купчина прежда се бе пръснала от масата върху пода, тя я събра, хукна безшумно по пътеката между машините и стовари преждата в един сандък, после изчезна зад машините.
Всички тия вретена, които се въртяха и превъртаха тия подскачащи совалки, тия бобини, дето пълнеха пространството с прежда, тия белосани стени и стоманено сиви машини, тия забързани момичета с поли на цветя плаващите бели нишки, които оплитаха всичко това и паяжината си и свързваха цялата фабрика в едно всички тия работи останаха в мен и от време на време нещо в отделението ми ги напомня.