Отива Били Бибит. Пийт се е извърнал към Макмърфи и люлее главата си като сигнална лампа на железопътен прелез. Трийсет години той е работил в железниците; сега вече е изкукуригал толкова, че всичко това му се губи, но то все пак си дреме по някакъв начин в паметта му.
— Уморе-е-ен съм — проточва той и върти глава към Макмърфи.
— Успокой се, Пийт — казва Били и поставя луничавата си ръка върху коляното му.
— …страшно съм уморен…
— Знам, Пийт.
Били потупва мършавото коляно на Пийт, който увесва нос, разбрал, че днес няма кой да обърне внимание на жалбите му.
Сестрата сваля часовника си, поглежда стенния и навива своя, а после го слага в кошницата пред себе си, така че да го вижда. Изважда някаква папка от кошницата.
— И тъй. Да започнем ли вече заниманието?
Оглежда се да види дали няма да я прекъсне някой друг, завърта глава над яката си, а усмивката не слиза от устата й. Момчетата избягват да срещат погледа й; всички са вперили очи в ноктите си. С изключение на Макмърфи. Той се е наместил в едно кресло в ъгъла, разположил се е, като че ще векува там, и следи всеки неин жест. Шапката му все още е нахлупена върху червенокосата му глава — прилича на някой мотоциклетен състезател. С една ръка разтваря тестето върху коленете си, после го захлупва рязко и звукът раздира тишината. Сестрата завърта очи и ги спира за момент върху него. Цяла сутрин тя го е наблюдавала като играе покер; не е забелязала да се разменят пари, но все пак подозира, че той не е от ония хора, които биха се примирили с правилото в отделението да се залагат само кибритени клечки. Тестето изшумолява и отново се разтваря, после пак се захлупва и накрая изчезва в едната от тия две негови огромни длани.
Сестрата отново поглежда часовника си и измъква лист хартия от папката в ръцете си, оглежда го и го връща в папката. Оставя папката и взема дневника. Елис се закашля от стената; тя го изчаква да спре.
— И така, в края на петъчното ни занимание… обсъждахме проблемите на мистър Хардинг… във връзка с неговата млада жена. Той каза, че природата е надарила жена му с изключително големи гърди и че това го кара да се чувства неловко, тъй като мъжете по улицата се заглеждат в нея. — Тя разтваря дневника на няколко места подред; от него стърчат малки хартийки, които отбелязват страниците. — Според сведенията на различни пациенти, вписани в дневника, мистър Хардинг бил казал, че тя „дава пълно основание на тия копелета да я зяпат“. Казал бил също така, че може би пък и той й давал основание да си търси допълнително сексуално удоволствие. Казал бил: „Моята мила и скъпа, но простовата женичка мисли, че ако думите или жестовете ти не намирисват на пот и мускули, значи, си префърцунен слабак.“
Тя чете още малко наум от дневника, после го затваря.
— Той бил заявил също, Че понякога големите гърди на неговата жена му създавали комплекс за малоценност. И така. Кой желае да продължи?
Хардинг затваря очи, никой не казва нищо. Макмърфи оглежда момчетата подред и чака да види дали някой ще отговори на сестрата, после вдига ръка и щраква с пръсти, като ученик в клас; Старшата кимва към него.
— Мистър… ъ-ъ-ъ… Макмъри?
— Какво да продължи?
— Моля? Да продължи…
— Нали попитахте: „Кой желае да продължи…“
— Да продължи… по въпроса, мистър Макмъри, по въпроса за проблемите на мистър Хардинг е неговата жена.
— О, така ли! Аз пък си помислих да продължи е нея… друго нещо си помислих.
— Какво бихте могли…
Но тук спира. За момент се чувства почти объркана. Някои от Острите се изхилват скришом, а Макмърфи се протяга яко, прозява се и смигва на Хардинг. Сестрата, вече успокоена, пъхва дневника в кошницата, изважда друга папка, отваря я и започва да чете.
— Макмъри, Рандъл Патрик. Изпратен от трудовия лагер в Пендълтън за Корекция. За диагноза и евентуално лечение. Трийсет и пет годишен. Неженен. Орден за особени бойни заслуги в Корея. Впоследствие освободен от военната служба заради недисциплинираност. Следват поредица улични скандали и побоища в кръчми, както и арести за пиянство, за нападения с телесни увреждания, безредици и комарджийство, и един арест за… изнасилване.
— За изнасилване ли? — оживява се докторът.
— Да, доказано, на едно петнайсетгодишно момиче…
— Ха! Глупости — Макмърфи се обръща към доктора. — Момичето не даде показания срещу мен.
— На едно петнайсетгодишно дете.
— Ама, докторе, тя ми каза, че е на седемнайсет, и толкова много й се искаше…
— Съгласно протокола, медицинската експертиза е установила сексуална намеса, нееднократна…