Макмърфи поглежда за миг Хардинг, след което с голямата си ръка хваща за облегалото най-близкия стол, завърта го така, че задната му част се изпречва пред Хардинг, и го възсяда, сякаш е конче. Хардинг не забелязва нищо. Макмърфи потупва джобовете си, намира си цигарите, изважда една и я запалва; държи я пред себе си и я гледа смръщено, наплюнчва си палеца и показалеца и изправя нажеженото й връхче.
И двамата се правят, че не се забелязват. Всъщност аз не съм сигурен, дали Хардинг въобще е видял Макмърфи. Слабите му рамене са толкова свити напред, че почти се допират до тялото му като някакви зелени криле, той седи много изправен в края на стола си, с ръце, пъхнати между коленете. Взира се право пред себе си, тананика си нещо, опитва се да изглежда спокоен — само че не се получава, тъй като дъвче бузите си отвътре и лицето му сякаш се хили като мъртвешки череп.
Макмърфи пак тиква цигарата между зъбите си, прихлупва ръце върху облегалката на дървения стол и подпира отгоре им брадичката си, като примигва с едно око заради дима. Поглежда Хардинг с другото си око, после почва да приказва, без да маха от устните си цигарата, която подскача нагоре-надолу.
— Абе братле, така ли си ги правите тия ваши заниманийца?
— Така ли ги правиме? — Хардинг престава да си тананика. Вече не си дъвче бузите, но все още се взира напред, покрай рамото на Макмърфи.
— Такава ли е обикновената процедура на тия ваши веселби за Групова терапия, а? Все едно птичи погром.
Хардинг извръща рязко глава и вперва очи в Макмърфи, сякаш едва сега е разбрал, че някой седи пред него. Отново захапва бузите си отвътре, лицето му хлътва по средата, създавайки впечатлението, че се хили. Изопва рамене, тръсва се назад върху облегалката на стола си и се опитва да изглежда спокоен.
— Птичи погром? Боя се, приятелю, че твоите чудновати изрази са ми непонятни. Въобще не разбирам за какво говориш.
— Тогава ще ти го обясня, — Макмърфи повишава глас. Макар и да не гледа към останалите Остри, които слушат някъде зад гърба му, той говори именно на тях. — Ятото зърва петънце кръв върху някоя от птиците и всички се втурват да я кълват, нали разбираш; кълват, кълват, додето разнищят птицата на кървави късове, кости и пера. В цялата тая суматоха обаче обикновено пострадват още една-две птици и тогава идва техният ред. Междувременно нараняват други и тях също ги изкълвават до смърт, после други и други. Е-ех, братле, така само за няколко часа може да се затрие цялото ято, виждал съм ги аз тия работи. Доста страховита гледка. Единственият начин да се предотврати всичко това — при птиците де — е, като им се завържат очите. Та да не могат да виждат.
Хардинг сплита дългите си пръсти около едното си коляно, привлича го към себе си и се обляга назад.
— Птичи погром. Наистина много мила метафора, приятелю.
— И ако искаш да знаеш мръсната истина, точно на това ми заприлича тоя ваш колектив — на ято гладни птици.
— Значи, аз съм птицата с петното кръв, така ли, приятелю?
— Точно така.
Двамата все тъй си се хилят, но сега приказват толкова тихо и напрегнато, че трябва да мета по-близо до тях, за да ги чувам. Другите Остри също полека-лека се примъкват.
— А искаш ли да ти кажа още нещо, братле? Искаш ли да ти кажа кой те клъвна пръв?
Хардинг го чака да продължи.
— Тая дъртата сестра, ето кой.
Вой на ужас прорязва тишината. Чувам как машината в стената запъва и после пак затраква. На Хардинг му е много трудно да успокои ръцете си, но вън всеки случай се опитва.
— Значи, всичко е толкова просто, толкова глупашко просто — казва той. — Едва от шест часа си в отделението и вече успя да опростиш теориите на Фройд, Юнг и Максуел Джоунс и да ги сумираш в една-единствена метафора: птичи погром.
— Виж какво, братле, не ти говоря за никакъв Фред Йънг и Максуел Джоунс; говоря ти за въшливото ви занимание и за това, дето ти го направиха сестрата и тия, другите копелета. Без да им пука!
Ама на кого, на мене ли ми направиха нещо?
— Точно така, на тебе. И то използваха всяка възможност. Не можеха да се спрат. Какво пък толкова си извършил, че да имаш цяла сюрия врагове тука?
— Ама как, това е невероятно. Ти абсолютно пренебрегваш, абсолютно подценяваш факта, че онова, което всички тук сториха днес, беше за мое добро! Че въпросите и дискусиите, които повдигаха мис Рачид и останалите членове на персонала, имаха лечебна цел! Изглежда, не си чул нито дума от теорията на доктор Спийви за Терапевтичния колектив, или пък, ако си чул, не си достатъчно образован, за да я разбереш. Ти ме разочароваш, приятелю. От срещата ни тази сутрин бях останал с впечатлението, че си по-интелигентен — може би малко дръвник, очевидно провинциален самохвалко, деликатен колкото някой гъсок, но все пак в основата си интелигентен. Явно, въпреки че съм наблюдателен и проницателен, понякога все пак правя грешки.