— Виж какво, Хардинг… — намесва се Чезуик.
— Не, не. Чезуик, не се дразни от истината.
— Виж какво, едно време самият аз казвах същите неща за старата дама Рачид същите като тия, дето ги издума сега Макмърфи.
— Да, ама ти ги казваше съвсем тихо, а после си ги вземаше обратно. И ти си заек, не се опитвай да се скриеш от истината. Ето защо не ти се сърдя за въпросите, които ми зададе по време на днешното занимание Ти просто си играеше ролята. Ако ти беше на дневен ред, или ти. Били, или пък ти, Фредриксън, аз щях да ви атакувам също така жестоко, както ме атакувахте вие Не бива да се срамувате от поведението си; ние, малките животни, сме предопределени да се държим така.
Макмърфи се извръща в стола си и оглежда другите Остри от главата до петите.
— Ако има нещо, в което да съм сигурен, го е, че трябва да се срамуват. Лично аз смятам, че беше много гадно, (ето минаха на нейна страна срещу тебе.
— Макмърфи, за Бога, слушай какво ще ти кажа обажда се Чезуик.
Макмърфи се обръща и се приютя да слуша, но Чезуик не продължава Чезуик никога не продължава, той е от ония хора, които ще вдигнат страхотна гюрултия, сякаш ще се втурнат да се бият, ще ругаят, ще тропат с крак, ще пристъпят крачка-две напред и ще се откажат. И ето сега, въпреки решителното начало, той млъква, без да може да се обоснове по-нататък Макмърфи го гледа, гледа и си мърмори нещо.
Хардинг вдига ръка, за да въдвори мир.
— О, не, не, не си прав. Не бива да ни обвиняваш, приятелю. Не. Всъщност…
Отново забелязвам в погледа на Хардинг онази закачлива възбуденост; мисля си, че ще започне да се смее; но вместо това той изважда цигарата от устата си и и насочва към Макмърфи — в ръката му тя прилича на някой от тънките му бели пръсти, който дими в края си.
— … и ти, мистър Макмърфи, въпреки цялата ти каубойска необузданост, въпреки панаирджийското ти самохвалство, и ти под тази своя корава повърхност сигурно си също толкова мек, мъхнат и по заешки плашлив като всички нас.
— Да, прав си. Аз съм едни малък опашатко. Само че кое точно ме прави заек, а, Хардинг? Психопатните ми наклонности? Или наклонностите ми да се бия, или наклонностите ми да чукам? Може би наклонностите ми да чукам, а? Чук-чук и чао. Да, сигурно заради чукането съм заек…
— Стой: ти повдигна един въпрос, които изисква обмисляне Зайците са прочути с тази си черта, нали? На право са прословути с това свое плодене Да. Хм. Във всеки случай въпросът, който повдигна, показва просто че ти си един здрав, функциониращ, нормален заек, докато повечето от нас тук не притежават необходимите сексуални способности, за да бъдат нормални зайци. Ние сме едни недоразумения — немощни, закърнели, слаби малки същества от едно слабо малко племе. Зайци без разплодителни наклонности, колко патетично!
— Я чакай, ти все ми изопачаваш думите…
— Не. Ти беше прав. Нали си спомняш, тъкмо ти ни обясни какво кълве сестрата. И е точно така. Няма мъж тука, който да не се страхува, че ще изгуби или че вече е изгубил сексуалните си способности. Ние сме такива комични и малки, толкова сме слаби и неадекватни, че не можем да претендираме за мъжественост дори и в заешкия свят. Ние сме, така да се каже, зайците на заешкия свят!
Той пак се навежда напред и от устата му бликва напрегнатият писукащ смях, който очаквах отдавна, ръцете се усукват около тялото му, лицето му се сгърчва.
— Хардинг! Затвори си проклетата уста!
Думите му изплющяват като шамар. Хардинг млъква на секундата, устата му остава разтеглена в усмивка, ръцете му увисват сред облак от син тютюнев дим. Замръзва така за миг; после присвива очите си, които се превръщат в малки лукави резчици, плъзва поглед по Макмърфи и заговаря с толкова тих глас, че трябва да навра метлата си някъде под стола му, за да го чувам.
— Приятелю… а ти пък може да си… вълк.
— Глупости, нито аз съм вълк, нито ти си заек. Тю-у-у, през живота си не съм чувал такива…
— Съвсем като вълк ръмжиш.
Макмърфи въздъхва шумно и се обръща към другите Остри, които стоят наоколо:
— Хей, момчета! Какво ви става? Нали не сте чак толкова луди, та да се мислите за животни, а?
— Не — отговаря Чезуик и пристъпва към Макмърфи. — Аз не съм, за Бога. Не съм никакъв заек.
— Браво, юнак си ти, Чезуик. А другите, я си го избийте и вие от главите! Само се погледнете! Какво сте взели да се стряскате от някаква си петдесетгодишна лелка! И какво всъщност може да ви направи тя?