— Ами да, какво? — добавя Чезуик и оглежда другите кръвнишки.
— Не може да ви нашиба с камшици. Не може да ви гори с нажежено желязо. Не може да ви завърже на колелото за изтезания. Днес срещу тия неща има закони; не сме в средните векове. Абсолютно нищо не може да…
— Нали в-в-видя какво м-може да ни направи! Днес на з-заниманието. — Забелязвам, че Били Бибит отново се е превърнал от заек в човек. Той се накланя към Макмърфи, като се опитва да каже още нещо, устата му е пълна със слюнки, лицето му е червено. После се обръща и тръгва. — О, к-какъв смисъл има. Просто ще в-взема да се убия.
Макмърфи извиква след него.
— Днес ли? Днес на заниманието? Какво днес, дявол да го вземе? Само дето зададе няколко въпроса, при това съвсем приятнички, лесни въпроси. Какво толкова им имаше на въпросите?
Били се обръща.
— Е, да, ама к-как ги задава тия въпроси?
— Не си длъжен да отговаряш, не е ли така?
— Ако не й отговориш, тя само ще се усмихне и ще си запише нещо в тефтерчето, а после… ох, по дяволите!
Сканлън също се приближава и застава до Били.
— Мак, ако не й отговориш на въпросите, това значи, че си признаваш, само с мълчанието си ще го покажеш. По същия начин те засичат и ония копелета от правителството. Не можеш да им се измъкнеш. Остава ти единствено да премахнеш цялата тая работа от лицето на цялата тая проклета земя — да я взривиш във въздуха.
— Добре де, защо, когато тя зададе някакъв такъв въпрос, не й кажете да върви по дяволите?
— Да — обажда се Чезуик, размахвайки юмрук, — кажете й да върви по дяволите.
— Е, и тогава какво, Мак? Тя веднага ще ти излезе насреща със своето: „Мистър Макмърфи, защо ви разстройва толкова точно този въпрос?“
— И вие пак ще й кажете да върви по дяволите. Не, всички им кажете да вървят по дяволите. Нищо няма да ви направят.
Острите са се примъкнали по-близо до него. Този път отговаря Фредриксън.
— Добре де, ако й кажеш това, ще те обявят за Потенциално опасен и ще те изпратят горе, в отделението на Буйните. На мен ми се е случвало. Три пъти. Ония нещастни глупаци горе не излизат даже за да от идат на кино в събота следобед. Те дори нямат и телевизор.
— Освен това, приятелю, ако продължиш да проявяваш такива враждебни наклонности, тоест да пращаш хората по дяволите, тогава ще те изстрелят в Шоковото, а може да те подложат и на по-сериозни неща като например операция, или…
— По дяволите, Хардинг — нали ти казах, че ви разбирам лафовете.
— Шоковото, мистър Макмърфи, е нашата дума за машината за електрошокова терапия — съоръжение, което, може да се каже, съчетава ролите на приспивателното, електрическия стол и колелото за изтезания. Процедурката е много хитра — проста, почти безболезнена и извънредно бърза, но никой не иска да я повтори. Докато е жив.
— Какво ги правят?
— Привързват те за една маса, която, колкото и да звучи парадоксално, има формата на кръст, като вместо трънен венец получаваш корона от електрически искри. До слепоочията ти допират жици. Пию-у! През мозъка ти преминава електричество само за пет цента и ги получаваш хем лечение, хем наказание заради враждебното си поведение, като при това се махаш от пътя на другите за време от шест часа до три дни — при всеки индивид е различно. А и след като дойдеш на себе си, дни наред оставаш в състояние на обърканост. Не можеш да мислиш свързано. Не помниш. Ако ти приложат повечко такива лечения, току-виж, си станал като мистър Елис, когото виждаш там на стената. Един трийсет и пет годишен идиот, който дрънка глупости и се подмокря. Или пък може да се превърнеш в безмозъчен организъм, който само яде, отделя и вика „мамицата й на тая жена“ като Ръкли. Или я го погледни вожда Бромдън, дето се е вкопчил в метлата си.
Хардинг ме посочва с цигарата си, вече е твърде късно да се отдръпна. Правя се, че не забелязвам нищо. Продължавам да си мета.
— Чувал съм, че преди години вождът получил над двеста шокови терапии, тогава те били много на мода. Представяш ли си какъв ефект може да окаже това върху един мозък, който и без туй не е съвсем здрав. Погледни го: чистач-гигант. Ето ти го Изчезващия коренен американец — двуметрова метачна машина, която се страхува и от собствената си сянка. Та ето с какво могат да ни заплашат, приятелю.
Макмърфи ме гледа известно време, после се обръща към Хардинг:
— Човече, питам те, как го търпите всичко това? Какво става със скапаната ви демокрация, за която ми пя докторът? Защо не вземете да гласувате?
Хардинг се засмива и отново дръпва бавно от цигарата си.
— За какво да гласуваме, приятелю? За това сестрата повече да не ни задава въпроси на Груповите занимания ли? Или пък да не ни гледа така? Кажи ми, мистър Макмърфи, за какво да гласуваме?