— Казваш… тя ви изпраща горе, в онова другото отделение, само ако успее да ви раздразни. Ако ви вбеси толкова, та почнете да я ругаете, или пък вземете, че счупите някой прозорец, или нещо подобно, нали така?
— Да, ако направиш нещо подобно.
— Значи, си сигурен, а? Защото, приятелчета, вече се подосещам как да измъкна добри парици от вас. Но не искам накрая аз да изляза ливадата. Така се изпотих, докато се измъкна от оная другата дупка, че хич не ми се скача сега от трън на глог.
— Можеш да бъдеш абсолютно сигурен. Докато не направиш нещо, с което честно да си заслужиш отделението на Буйните, или пък електрошоковата терапия, тя е безсилна. Ако си достатъчно упорит и не й позволиш да те спипа по бели гащи, нищо не може да ти направи.
— Значи, ако се държа прилично и не я ругая…
— Нито пък ругаеш някой от санитарите…
— …нито някой от санитарите, нито правя скандали, тя не може да ми направи нищо?
— Да, такива са правилата, по които играем. Но, разбира се, тя винаги печели, приятелю, винаги. Тя е неуязвима, и тъй като времето тече в нейна полза, накрая побеждава. Затова болницата я счита за най-добрата си сестра и й дава такава голяма власт; майстор е да изкарва на бял свят тръпнещото либидо…
— Остави това. Искам да знам само няма ли да пострадам, ако се опитам да я надвия на собствената й игра. Може да й подмятам каквото си искам, но щом се разтапям от любезност пред нея, тя няма да се разбеснее и да ме изпрати на електрическия стол, така ли?
— Докато пазиш самообладание, ти си в безопасност. Щом се контролираш и не й даваш истинско основание да ти наложи ограниченията на Буйните, нито пък да ти предостави терапевтичните облаги на електрошока, ти си в безопасност. Но това означава най-напред и преди всичко да пазиш самообладание. А ти? С тая червена коса и с това черно досие? Защо се самозаблуждаваш?
— Добре, добре. — Макмърфи потърква ръце. — Слушайте какво ще ви кажа. Доколкото разбирам, вие тука смятате, че нея човек не може да я надвие, а? Че тя е — как беше? — а, да, неуязвима. Искам да знам кой е чак толкова сигурен в това, та да заложи някоя и друга пара в нейна полза?
— Чак толкова сигурен…?
— Нали казах бе, тарикати: кой иска да Се хванем на бас за по пет долара, че до края на седмицата не тя на мене, а аз на нея ще й подвия опашката? Една седмица, и ако не я направя смешна, тогава вие печелите баса.
— За това ли се хващаш на бас? — Чезуик пристъпва от крак на крак и търка ръце като Макмърфи.
— Да, за това.
Хардинг и още няколко други казват, че не са разбрали.
— Толкова е просто. Няма нищо нито благородно, нито сложно в цялата тая работа. Обичам хазарта. И обичам да печеля. И мисля, че този път мога да спечеля, ясно ли е? Знаете ли какво стана в Пендълтън: момчетата вече не се навиваха да залагат даже на стотинки, защото печелех все аз. Ето затова пожелах да дойда тук, трябваха ми нови ливади. Ще ви кажа, че, преди да пристигна, поразучих туй-онуй за болницата. Почти половината от вас получават мангизи, по триста-четиристотин на месец, и само ги оставят да събират прах, защото няма какво друго да ги правят. Казах си, защо пък да не се възползвам от това, на всички ни животът ще стане малко по-интересен. Започвам играта с открити карти. Аз съм комарджия и не съм свикнал да губя. Досега никоя жена не ми е излязла насреща, независимо от това дали я харесвам физически, или не. Времето може и да тече в нейна полза, но пък на мене доста отдавна вече ми върви да печеля.
Той си смъква шапката, завърта я на един пръст и зад гърба си ловко я прехвърля в другата си ръка.
— Още нещо: аз съм тук, защото така си го бях намислил, чисто и просто защото тук е по-добре, отколкото в трудовия лагер. Доколкото мога сам да разбера, не съм луд, а ако съм, не го знам. Това не е известно на вашата сестра; тя не очаква, че ще се сблъска с един остър като бръснач ум, какъвто без съмнение е моят. Тия неща са в моя полза. И така, който е навит на баса, ще получи пет долара, ако до една седмица не й пъхна конска муха под задника на тая ваша сестра.
— Не съм още много сигурен, дали…
— Ето, това е. Конска муха под задника, таралеж в гащите. С други думи, ако не я вбеся. Ако не й отровя живота така, че да вземе да се пука по тия свои малки спретнати шевове и поне веднъж да покаже, че не е чак толкова непобедима, колкото си мислите. Една седмица. Вие ще отсъдите дали съм спечелил, или не.
Хардинг изважда молив и записва нещо в тефтерчето с резултатите от играта.