— По дяволите. Ще му кажа на онова негро там да я спре, ако иска да не отнесе някой ритник по дебелия си задник.
Наканва се да стане, но Хардинг го докосва по ръката и казва:
— Приятелю, тъкмо подобен род изявления ще те дамгосат като агресивен. Толкова ли държиш да загубиш баса?
Макмърфи го поглежда.
— Значи, такива игрички въртят те, а? Изнудват те?
— Държат те в шах?
— Да, точно така.
Той се свлича обратно на стола си й промърморва:
— Фъшкии.
Хардинг оглежда останалите Остри около масата.
— Господа, вече забелязвам един доста малодушен завой в телевизионно-каубойския стоицизъм на нашия червенокос размирник.
Усмихнат поглежда над масата към Макмърфи, който му кимва, смигва му и загризва големия си палец.
— Нашто професорче Хардинг май започва да става нахален. Взе една-две игри и рече да се пише много хитър. Стиска си сега двойката, ама тоя пакет „Марлборо“ казва, че няма да го огрее. Опа-а-а, професорче, ето ти една тройка, искаш още, ето ти още една двойка. Ще гониш ли петнайсет, а? Ще дублираш ли, или ще я караш кротко? Другият пакет казва да я караш кротко. Сега гледай добре, това решава нещата, лошо-о, пак дама, професорчето го скъсаха на изпита…
От високоговорителя гръмва следващата песен, боботи акордеон. Макмърфи поглежда към високоговорителя и се разбъбря още по-силно, та да го надвика.
— …Така-а, следващият, хайде, по дяволите, играеш, или пасуваш… ето взимай…
И тъй, чак до девет и половина, когато загасят лампите.
Цяла нощ бих могъл да наблюдавам Макмърфи как играе карти, да го слушам какви им ги приказва на другите, как ги примамва и ги увлича тъкмо когато те вече се готвят да се откажат, а после им отстъпва някоя и друга ръка, за да ги окуражи и пак ги подхваща. Веднъж си даде почивка за една цигара, облегна се назад с ръце, оплетени на тила, и обясни на момчетата:
— За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти и как да го накараш да си помисли, че ще го получи. Това го разбрах едно лято, когато работих на някакъв панаир като крупие на скило2. Щом мухльото застане пред тебе, ху-у-бавичко го измерваш с очи и си казваш: „Ето тоя сега иска да мине за много нахакан.“ Затова, когато ти се изрепчи, че го лъжеш, на теб уж ти се разтреперват гащите и изплашен до смърт му казваш: „Ама, моля ви се, господине. Успокойте се. Следващия път ще хвърлите безплатно, господине.“ Така и двамата получавате, каквото искате.
Той се люшва напред и краката на стола му удрят пода с трясък. Взима картите, прокарва пръст по ръбовете им, плясва с тестето по масата и загризва палеца и показалеца си.
— И знаете ли какво установих? Че на такива ахмаци като вас им трябва някоя по-тлъстичка миза, която да ги изкушава. За следващото раздаване залагам тези десет пакета цигари. Хайде, почвам да давам, и повече смелост.
Отмята глава назад и се изсмива високо, като вижда как се юрват момчетата да си залагат ставките.
Тоя смях кънти из дневната цяла вечер. Макмърфи хем играе, хем през всичкото време се шегува, приказва, опитва се да накара и другите да се засмеят заедно с него. Те обаче се боят да се Отпуснат; много време е минало. Накрая той вдига ръце и се залавя сериозно за картите. Един-два пъти губи играта, но после винаги си възвръща загубеното и пирамидите от цигари от двете му страни растат все по-нависоко и по-нависоко.
По едно време, малко преди девет и половина, Макмърфи почва да им отстъпва и те толкова бързо си спечелват обратно всичко, че забравят за предишните загуби. Той изплаща последните си два-три пакета цигари и оставя тестето на масата; после се обляга с въздишка, избутва шапката над очите си и край на играта.
— Та, значи, нещо поспечелихме, другото изгубихме и това е. — Поклаща нещастно глава. — Бре да му се не види, винаги ми е вървяло на двайсет и едното, но вие тука може би сте твърде опитни за мене. Страхотни майстори сте, човек чак да се замисли, дали утре да не играе на истински пари с такива хиени като вас.
Той дори не се самозалъгва, че те са се хванали на въдицата. Остави ги да спечелят и това го знаем всички, които наблюдавахме играта. Както и самите играчи. И въпреки това всеки оглежда своето купче цигари — цигари, които фактически не е и спечелил, а само си е възвърнал, защото първоначално те са били негови — с такава самодоволна усмивка, сякаш той е най-страшният картоиграч в целия щат Мисисипи.
Високото черно момче и още един друг негър на име Джийвър ни изкарват от дневната и започват да гасят лампите с едно малко ключе на верижка; колкото по-мрачно става в отделението, толкова по-големи и по-светли стават очите на младичката сестра с рожденото петно. Тя стои на вратата на Сестринската стая и раздава хапчета за през нощта на пациентите, които се нижат пред нея един след друг; трудно се оправя на кого каква отрова да даде за тая нощ. Даже не гледа къде налива водата.
2
Игра, при която търкаляните топки трябва да попаднат във вдлъбнатините на решетка, като целта е да се образува редица от пет топки. — Б.пр.