Вниманието й е отвлечено от едрия червенокос мъжага е ужасната шапка и страшния белег, който идва към нея. Тя не сваля очи от Макмърфи, който се отделя от масата за игра и закрачва в тъмната стая. С мазолестата си ръка суче червеникавите косми, които стърчат от деколтето на ризата му. По това как сестрата се отдръпва назад, когато той стига до вратата, разбирам, че Старшата вероятно я е предупредила за него. („Мис Пилбоу, и още нещо, преди да оставя отделението в ръцете ви за през нощта; имам основания да смятам, че новият пациент, който седи ей там, онзи с яркочервените бакенбарди и белезите по лицето, е сексуален маниак.“)
Макмърфи забелязва колко е изплашена сестрата и как го гледа с широко разтворени очи, затова пъхва главата си през вратата вътре в стаята, откъдето тя раздава хапчетата, и й се ухилва приятелски вместо поздрав. Това така я шашва, че изпуска каната с водата върху крака си. Изпищява и скоква на другия си крак, дръпва рязко ръката си и хапчето, което тъкмо се канеше да ми даде, изскача от чашката и изчезва в деколтето й там, където рожденото петно се спуска надолу като река от вино в долина.
— Позволете ми да ви помогна, мадам.
И през вратата се промушва ръката му, цялата в белези и татуировки, ръка с цвят на сурово месо.
— Стойте си на мястото! Тук има двама санитари, които ще ми помогнат!
Тя потърсва с очи черните момчета, но не ги вижда — в момента те привързват Хрониците към леглата им и няма да могат да й се притекат на помощ толкова бързо. Макмърфи се ухилва и разперва пред нея ръката си, за да й покаже, че не държи нож. Тя вижда само как блести на светлината неговата лъскава, восъчножълта, мазолеста длан.
— Мис, исках само да…
— Стойте там! На пациентите не се позволява да влизат в… О, стойте си на мястото, аз съм католичка!
За миг дръпва златната верижка на врата си и от пазвата й изскача кръстче, а заедно с него и изгубеното хапче! Макмърфи размахва ръце току под носа й. Тя изпищява, мушва кръста в устата си и стисва силно очи, сякаш чака да я ударят, стои така, бяла като платно, само дето петното й става още по-тъмно, като че е изсмукало цялата кръв от тялото й. Когато накрая отваря очи, сестрата вижда пред себе си същата тази мазолеста ръка, върху която се е квакнало червеното хапче.
— …вдигна каната, която изпуснахте.
И й я подава с другата си ръка.
Тя диша тежко, съскащо. Поема каната от него.
— Благодаря ви. Лека нощ, лека нощ — и затваря вратата под носа на следващия пациент, край на хапчетата за тази вечер.
В спалното Макмърфи подхвърля хапчето върху леглото ми.
— Хей, Вожде, искаш ли си бонбончето?
Аз поклащам глава и той изхвърля хапчето от кревата ми като го перва с ръка, сякаш е някаква гадна буболечка. То припва по пода като скакалец. Макмърфи почва да се съблича за лягане. Гащетата под панталоните му са от катраненочерен сатен на големи бели китове с червени очи. Ухилва се, като вижда, че ги гледам.
— Подари ми ги една студентка от щата Орегон, литература учеше. — Опъва ластика е палец. — Каза, че ми ги дава, защото съм бил символ.
Ръцете, вратът и лицето му са загорели и покрити с настръхнали къдрави оранжеви косъмчета. Раменете му са татуирани; на едното пише: „Моряци в бой“ и е изрисуван дявол с червени очи и червени рога, както и една пушка; другата татуировка представлява фигура от покер, като картите са разстлани по мускула му — аса и осмици. Той свива дрехите си на кълбо върху нощното шкафче до леглото ми и няколко пъти мушва възглавницата си с юмрук. Леглото му е съседно на моето.
Напъхва се между завивките и ми казва и аз да ударя един гръб, тъй като черното момче идвало да угаси лампите. Оглеждам се и виждам, че към нас се носи негърът Джийвър; изригвам си обувките и се мушвам в леглото, тъкмо преди той да дойде, за да ме завърже с чаршаф. Когато свършва с мен, хвърля последен поглед наоколо си, изкикотва се и изгася осветлението.
С изключение на бялата струйка светлина, която се процежда откъм Сестринската стая, помещението е тъмно. Едва различавам Макмърфи до мене; той диша дълбоко и равномерно, завивката му се повдига и спада Диша все по-бавно и по-бавно, докато накрая решавам, че вече е заспал. Точно тогава откъм леглото му се разнася приглушен, гърлен звук, сякаш се киска кон. Все още не е заспал и се смее за нещо си.
После прошепва: