Един от работниците, както се движи с пълна пара, ненадейно склопява очи и пада мъртъв на земята; двама от другарите му на минаване покрай него го грабват и го натикват в най-близката пещ. Пещта блъвва огнено кълбо; милиони тръби започват да пукат, сякаш прекосяваш поле с грахови шушулки. Този звук се смесва с бръмченето и тракането на останалите машини.
Всичко боботи в ритъм, като някакъв оглушително силен пулс.
Подът на спалното продължава да се плъзга и излизайки от шахтата, навлиза в машинното. Веднага забелязвам точно над нас едно от ония съоръжения, дето ги използват в кланиците — колички на релси, с които се придвижват закланите животни от хладилника до касапина. Двама здравеняци по дочени панталони, бели ризи с навити ръкави и тесни черни връзки са се надвесили на мостика над леглата ни и си приказват, като жестикулират усилено, а цигарите им в дългите цигарета чертаят линии от червена светлина. Те приказват, но ритмичният рев, който се носи от всички страни, заглушава думите им. Единият щраква с пръсти, най-близкият работник прави рязък завой и хуква към него. Здравенякът посочва с цигарето си едното от леглата; работникът припва към металната стълба, слиза по стъпалата и се изравнява с нас, след което изчезва между два огромни като товарни сандъци трансформатора.
Когато работникът се появява отново, той дърпа някаква кука, която виси на синджир от съоръжението над нас, и крачи с гигантски крачки. Тъкмо минава покрай леглото ми, и някъде изригва пещ, лицето му, съвсем близо до моето, се осветява за миг — красиво, жестоко, восъчнобяло лице, подобно на маска, лице, което не иска нищо. Виждал съм милиони такива.
Отива до леглото, е една ръка сграбчва за петата стария Безмозъчен Бластик и го вдига отведнъж, сякаш Бластик тежи не повече от две-три кила, с другата си ръка работникът прокарва куката през сухожилието над петата му и старецът увисва с главата надолу, уплашеното му зеленикаво лице изглежда по-голямо, очите му са помътнели от ням ужас. Той размахва ръце и свободния си крак, додето горнището на пижамата му се смъква и се омотава около главата му. Работникът грабва горнището, смачква го и го усуква като чувал, дръпва синджира и го придвижва към мостика; после поглежда нагоре, където стоят двамата здравеняци по белите ризи. Единият измъква скалпел от прикрепения към колана му кобур Скалпелът виси на верижка. Здравенякът го подава на работника, но закача другия край на верижката за парапета, за да не би работникът да избяга с оръжие.
Работникът взема скалпела и с отмерени движения разрязва челото на стария Бластик, след което старецът престава да се мята. Мисля си, че ще ми се доповръща, но въпреки очакванията ми нито шурва кръв, нито се изръсват разни карантии — само дето се посипва дъжд от ръжда и пепел и от време на време по някое парче жица или стъкло. Работникът е потънал до колене в нещо, което наподобява лава.
Една от пещите раззива уста и близва някого.
Иска ми се да скоча и да се разтичам, да събудя Макмърфи, Хардинг и когото друг мога, но не би имало никакъв смисъл. Ако раздрусам някого и го събудя, той ще рече: „Какво има пък сега, идиот такъв, какво те тормози?“ А после, току-виж, помогнал на някой от работниците да ме закачи на кука с думите: „Я да видим как изглеждат индианските карантии“
Чувам пискливия, студен, пронизващо влажен шепот на машината за мъгла, виждам как изпод леглото на Макмърфи вече плъзват първите клъбца. Надявам се, той те се сети, че трябва да се скрие в мъглата.
Чувам някакво глупаво дърдорене, което ми напомня за някого, и се извъртам да погледна на другата страна Виждам плешивата глава на Рекламата с подпухналото лице, за което пациентите все спорят от какво е така подпухнало. „Според мен, носи“, ще каже един. „А аз мисля, че не носи; ти въобще чувал ли си мъж да носи такова нещо?“ „Да, ама ти пък, преди да дойдеш тук, въобще беше ли чувал за такъв като него, а?“ Първият пациент свива рамене и кима: „Интересна забележка.“
Той е само по дълга долна риза със завъртени монограми, избродирани в червено отпред и отзад. И веднъж завинаги виждам (когато минава покрай мене, ризата се заголва откъм гърба му, та успявам да зърна), че той съвсем определено носи корсет, при това така здраво го е стегнал, че може всеки момент да го спраска.