Но не, новият е по-различен, това Острите го виждат, по-различен е от всички, дето са минали през отделението за последните десет години, по-различен е и от познатите им от Външния свят. Може и той да е уязвим, ама Системата някак си не е успяла да го приклещи.
„Товарът е в каруците пее той, — камшик държи ръката ми…“
Как е съумял да й се измъкне? Може би също както стария Пийт, Системата и него е пропуснала да пипне навреме и да го тури под контрол. Може би е такъв недисциплиниран заради това, дето се е скитал из цялата страна, дето се е люшкал от едно място на друго — никое училище не е могло да го обуздае достатъчно, защото като дете никога не е прекарвал в един и същи град повече от няколко месеца; сякъл е дърва, играл е комар, бил е крупие по панаири, толкова бързо си е сменял местожителството, че не е дал възможност на Системата да монтира нещо в него. Да, сигурно е така, просто не е дал възможност на Системата, както вчера не даде възможност на черното момче да го стигне с термометъра — много е трудно да уцелиш движеща се мишена.
Нямал е ни жена, да го врънка за нов линолеум, ни роднини, да го дърпат на различни страни и да го гледат със сълзящи старчески очи. За никого е нямал да се грижи, свободно е разполагал с времето си и затова е станал такъв майстор на комара. И вероятно черните момчета не хукват сега към клозета, за да го накарат да млъкне, именно защото знаят, че не е свързан с контролната инсталация, а те си спомнят как беше със стария Пийт и какво може да стори един такъв човек. Пък освен това виждат, че Макмърфи е доста по-едричък от стария Пийт; ако все пак рекат да се преборят с него, ще трябва да го дебнат със спринцовката и тримата, плюс Старшата. Острите клатят глави; да, да, тази ще да е причината, дето санитарчетата го оставят да си пее, след като всеки друг на негово място биха накарали да млъкне.
Излизам от спалното в коридора в секундата, когато Макмърфи се измъква от клозета. Освен шапката и пешкира, който придържа около хълбоците си с една ръка, няма нищо друго по себе си. В другата си ръка държи четка за зъби. Стои в коридора и се оглежда, повдигнал се е на пръсти, та колкото може по-малко да се допира до студения под. Избира си едното от черните момчета, най-ниското, запътва се към него и го плясва по рамото, сякаш цял живот са били първи приятели.
— Хей, мой човек, ще може ли да получа малко паста, за да си измия зъбките, а?
Момчето извърта уродливата си глава, така че носът му се опира в ръката на Макмърфи. Намръщва се и бързо се оглежда за другите двама, просто за всеки случай; после казва на Макмърфи, че шкафчето се отваря в седем без петнайсет.
— Такъв ни е редът — обяснява то.
— Така ли? Ама там ли наистина държат пастата? В шкафчето?
— Точно така, заключена в шкафчето.
Момчето иска да си продължи да лъска первазите, но ръката не пуска рамото му, вкопчила се е в него като някаква голяма червена скоба.
— Заключена в шкафчето, така ли? А защо, според теб, заключват пастата? Та тя въобще не е опасна. Нито можеш да отровиш някого с нея, нито пък да му пръснеш черепа с тубата. Кажи де, за какъв дявол трябва да се държи под ключ нещо толкова безобидно като някаква си тубичка паста за зъби, а?
— Такъв е редът в отделението, мистър Макмърфи, затова. — И като вижда, че тая причина не минава пред Макмърфи, поглежда намусено към ръката на рамото си и добавя: — Какво ще стане, ако всеки вземе да си мие зъбите, когато му падне?
Макмърфи освобождава рамото му и се замисля, като захваща да скубе червеникавата вълна отзад на врата си.
— Ъ-хъ, ъ-хъ, май почвам да разбирам накъде биеш: редът в отделението е за тези, които не могат да си мият зъбите след всяко ядене.
— Господи, ама толкова ли не разбираш?
— Да, да, сега разбирам. Казваш, че хората ще вземат да си мият зъбите, когато им падне.
— Ами да, точно затова…
— Прав си, само като си представи човек! Току гледаш, някой си мие зъбите в шест и трийсет, друг в шест и двайсет, а трети, кой знае, може и в шест часа. Да, сега те разбирам.
И ми намига — аз стоя зад санитарчето до стената.
— Мистър Макмърфи, трябва да измия този перваз.
— О, не исках да ти преча на работата. — Поотдръпва се, а момчето се навежда отново над пода. Но изведнъж Макмърфи пристъпва пак напред и се надвесва над кофата до санитарчето. — Я, а това тука какво е?
Черното момче надниква и то.
— Къде тука?
— Тука, в кофата бе, Сам. Какво е това в кофата?