Свъсил изрусените си вежди, Макмърфи гледа озадачено подире му.
До вечерта той все се опитва да се заяде с момчетата, задето не са гласували, но на тях не им се приказва за това, тъй че накрая вдига ръце; до деня преди шампионата не отваря повече дума по тоя въпрос.
— Ето го и четвъртък — поклаща той тъжно глава. Седи върху една от масите в банята, стъпил с крак на един стол и се опитва да завърти шапката си на пръст. Около него няколко Остри почистват стаята, като гледат да не му обръщат внимание. Вече никой не ще да играе с него покер или двайсет и едно на пари — след като не щяха да гласуват, той така се разяри, че ги обра на карти до шушка и те са му толкова задлъжнели, че ги е страх да не влязат още по-вътре. На цигари пък не могат да играят, тъй като Старшата ги кара да държат кашончетата си върху бюрото в Сестринската стая, като им отпуска по един пакет на ден — грижела се за здравето им, така им обясни тя, ама на всички им е ясно, че просто иска да попречи на Макмърфи да печели на карти. Без покера и двайсет и едното в банята е тихо, само откъм дневната се носи звукът на високоговорителя. Толкова е тихо, че се чува как горе, при Буйните, някой се катери по стената и от време на време простенва нещо като „уу-уу-уу“, досаден, еднообразен звук, като хленч на бебе, преди да заспи.
— Четвъртък — повтаря Макмърфи.
— Уу-уу-уу — вие човекът отгоре.
— Това е Ролър — казва Сканлън и поглежда към тавана. Прави се, че не е чул Макмърфи. — Ролър Скандала. Преди години беше в нашето отделение. Не си стоеше мирен и това не й хареса на мис Рачид, нали си спомняш, Били? Все това „уу-уу-уу“, ще се побъркам. На ония отрепки горе им трябват само две-три гранати в спалното, и толкоз. Никаква полза няма от тях.
— А утре е петък — продължава Макмърфи. Решил е да не позволи на Сканлън да смени темата.
— Да — обажда се Чезуик и оглежда смръщено стаята, — утре е петък.
Хардинг обръща една страница от списанието си.
— Което ще рече, почти цяла седмица, откак нашият приятел Макмърфи е тук, без да е успял да свали правителството, това ли искаше да кажеш, Чезуикче? Господи, в каква бездна на апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!
— Майната ти — изругава Макмърфи. — Знаеш ли какво искаше да каже Чезуик, а? Че утре ще показват по телевизията първия мач от шампионата, а ние какво ще правим? Пак ще мием и ще трием тая детска стая.
— Да — казва Чезуик. — Терапевтичната детска стая на добрата стара майка Рачид.
Изправен до стената на стаята, аз се чувствам като шпионин; дръжката на подомиячката в ръцете ми е от метал, а не от дърво (металът е по-добър проводник), и е куха; вътре в нея има достатъчно място, за да се скрие мъничък микрофон. Ако Старшата чува това, Чезуик ще си изяде калая. Изваждам от джоба си топка втвърдена дъвка, откъсвам си едно парченце и го смуча, докато омекне.
— Я чакайте да проверя. — казва Макмърфи. — Кои ще гласуват с мен, ако повдигна пак въпроса за смяната?
Около половината Остри кимат утвърдително, много повече, отколкото ще гласуват в действителност. Той набутва шапката назад към тила си и подпира с ръце брадичката си.
— Ама наистина ви казвам, нищо не загрявам. Хардинг, какво става с тебе, к’во си се разкиснал? Или може би се страхуваш, че ако си вдигнеш ръката, оная дърта хищница ще ти я отреже?
Хардинг повдига едната си тънка вежда.
— Възможно е; може и да се страхувам, че ще ми я отреже, ако я вдигна.
— А ти, Били? И ти ли от това се плашиш?
— Не. Според мен тя н-н-няма да ни направи нищо. Но… — той свива рамене и въздиша, после се покатерва върху големия мраморен блок с ръчките за регулиране на душовете и се курдисва най-отгоре като маймуна — …но просто не мисля, че ще има кой знае каква полза от едно гласуване. Просто няма смисъл, М-мак.
— Дали ще има полза? Е-ех! Вие, приятелчета, ще имате полза, дори и ако само си вдигнете ръцете.
— И все пак има риск, приятелю. Тя винаги съумява да обърне нещата така, че да стане по-лошо за нас. А един мач по бейзбол не си заслужава риска — обажда се Хардинг.
— Кой ти каза? Боже мой, та аз от години не съм пропускал тоя шампионат. Даже когато един септември бях в пандиза, ни разрешиха да внесем телевизор и да гледаме мачовете; бунт щеше да стане, ако не ни бяха позволили. Всъщност може би просто ще трябва да разбия тая проклета врата и да отида да гледам мача в някое заведенийце в града; заедно с моя приятел Чезуик.