56
Чуваш вика на огромния крилат звяр, който се разнася над дърветата. Това е краанът, смъртоносния слуга на Мрачните властелини. Бързо се скриваш под цели купища папрат, докато отминат ужасните викове.
Мини на 222.
57
Бараката има само една стая. В нея виждаш дървена маса и две пейки, голямо легло, направени от наредени една до друга бали слама. Има няколко шишета, пълни с разноцветни течности, и везано килимче в средата на пода.
Ако искаш да разгледаш отблизо шишетата, мини на 164.
Ако предпочиташ да дръпнеш килимчето, продължи на 109.
Ако държиш да напуснеш стаята и да претърсиш обора, отгърни на 308.
58
Хвърляш се в бяг надолу по склона с твърдо решение. На запад армията на Мрачните властелини прилича на гигантски котел с черно мастило, разлято между планините. Враговете слизат към равнината под тях.
Бягаш вече двайсетина минути, когато забелязваш група обречени вълци, които стигат до ниския хребет вдясно от теб.
Ако искаш да се скриеш сред скалите край пътя и да почакаш докато те отминат, мини на 286.
Ако решиш да бягаш, но извадиш оръжието си срещу възможно нападение, продължи на 160.
59
Взираш се в мрака и забелязваш, че в земята са изсечени груби стъпала и че гърлото на пещерата е всъщност вход в някакъв тунел.
Докато слизаш внимателно по хлъзгавата стълба забелязваш малка сребърна кутия на полица в края на стълбата.
Ако искаш да отвориш сребърната кутия, мини на 124.
Ако решиш да се върнеш на повърхността и да побързаш по пътя, отгърни на 106.
Ако искаш да изследваш тунела по-нататък, попадаш на 211.
60
Последното нещо, което се запечатва в съзнанието ти преди да те обгърне мракът, е блясъкът на дълъг извит стоманен нож. Ставаш поредната жертва на Билкаря и неговия престъпен син, същият, който току-що ти преряза гърлото.
Твоето приключение свършва тук.
61
Най-сетне стигаш до дървената стена, ограждаща вътрешния град. Докато тичаш към часовия чуваш възбудените викове на стражите, които те поздравяват. Благодариш на бога че са те познали, защото сигурно изглеждаш дрипава и подозрителна фигура. Твоето наметало е окъсано и виси на парцали, лицето ти е издрано и покрито с кръв, а прахът от Гробището те покрива от главата до петите. Минаваш през плиткия поток и с омекнали крака пристъпяш към вратата. Пълният ужас от минаването през Гробището е прекалено силен за теб. Последното, което си спомняш преди изтощението да те лиши от разсъдък, е как падаш в протегнатите ръце на двама войници, които изскачат от ограденото място да ти помогнат.
Мини на 268.
62
„Войниците“ падат мъртви в краката ти. Те всъщност са бандити, които са грабили бежанците от Торан, изоставените къщи и фермите от околността.
След като претърсваш телата им намираш 28 Златни крони и две Раници, в които има Храна за три пъти Хранене. Разбойниците са въоръжени с арбалет и три меча. Арбалетът е повреден в битката, но мечовете са непокътнати и ако искаш, можеш да вземеш един от тях.
Оправяш екипировката си, хвърляш внимателен поглед на запад и продължаваш към вътрешната защитна стена на столицата.
Мини на 288.
63
Лудият старец крещи към теб. Той те обвинява за войната и проклина Воините на Каи като агенти на Мрачните властелини. Той не желае да слуша разума и трябва да се биеш с него.
Лудият: БОЙНИ УМЕНИЯ 11, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 10.
Ако победиш, продължи на 269.
64
Събуждат те крясъците на краана, който кръжи над каретата. Сега е ранно утро, небето е светло и ясно. Виждаш група обречени вълци на двеста-триста метра по пътя. Те се канят да те нападнат. Трябва да действаш бързо.
Ако решиш да събереш екипировката си и да побегнеш към прикритието на дърветата, мини на 188.
Ако решиш да освободиш един от конете и да минеш през нападащите обречените вълци към свободния път, продължи на 16.
65
Твоят разум крещи, че това място е много опасно. Напусни го колкото може по-скоро!
Продължи на 104.
66
Стреснат, ти се обръщаш да видиш плещестия сержант и двама войници, тичащи към теб с извадени за бой мечове.
Готов си да се защитиш, защото войниците първо нападат, после питат. Ала внезапно сержантът заповядва на своите хора да спрат. Той е познал твоето наметало. Войниците свалят оръжията си и се извиняват много пъти за грешката си. Сержантът заповядва на един от тях да доведе капитана на стражата още щом те въвежда през вратата в Голямата зала.