87
Съсредоточаваш цялата си сила върху ключалката, като се опитваш да си представиш вътрешния механизъм. Постепенно неговите очертания се появяват във вътрешното ти око. Ключалката е стара и ръждясала, но все още работи. Вече има опасност да загубиш концентрацията си, когато тихо щракване потвърждава, че твоето усилие не е отишло напразно.
Резето е най-лесната част. То бавно излиза от ключалката и пада на пода. Гранитната врата се завърта към теб на невидими оси и сивата дрезгава светлина на Гробището нахлува в гробницата. Изходът е обрасъл с бурени и докато си проправяш път към повърхността, получаваш многобройни леки одрасквания по лицето и ръцете си. Внезапно те изненадва странен глас. Обръщаш се и виждаш отделена от тялото глава, която ти се присмива.
В панически ужас се втурваш в бяг през зловещия некрополис към южната врата.
Мини на 61.
88
Внимателно оглеждаш мястото около скалата и виждаш войник, легнал на гръб. Край него се търкалят копието и щита му. На щита е изобразен бял кон — емблемата на принца на Сомерлунд. Това е един от войниците на принца, той още е в съзнание. Униформата му е доста окъсана, а на лявата си ръка има дълбока рана. Когато се приближаваш, очите му се отварят.
— Излекувай ме, господарю — казва той, — не усещам ръката си.
Ако имаш и искаш да използваш Лекуване от дисциплините на Каи, мини на 216.
Ако нямаш това умение или не искаш да го използваш, продължи на 31.
89
Препускаш сред облак прах по сипея на стръмния склон. Краанът все още кръжи и чака да спусне джиака след теб. Посочи едно число от Таблицата на случайните числа.
Ако си посочил 0 или 1, мини на 53.
Ако числото е от 2 до 4, продължи на 274.
Ако числото е от 5 до 9, попадаш на 316.
90
Пада нощта и много скоро те обгръща пълен мрак. Безполезно е да бързаш, защото ще объркаш пътя. Завързваш коня си за едно дърво, сваляш зеленото си наметало от Каи и го постилаш под себе си, за да заспиш непробуден сън.
Продължи на 18.
91
Малкият магазин е тъмен и мухлясал. Книги и шишета с всякаква големина и цвят изпълват многобройните полици. Когато се приближаваш до вратата, малко черно куче започва да джавка срещу теб. Иззад голяма преграда се появява плешив човек и те поздравява с добре дошъл. Той вежливо се осведомява за естеството на твоето посещение и ти предлага богат избор на негови изделия от остъкления шкаф.
Ако искаш да разгледаш произведенията му, мини на 152.
Ако предпочиташ да отклониш предложението му и да се върнеш на улицата, продължи на 7.
Ако имаш Шесто чувство от дисциплините на Каи, прехвърли се на 198.
92
Хвърляш се към прикритието без да губиш нито секунда, защото облак черни стрели изсвирва от гората и обсипва мястото, където се намираше преди миг. Увиваш се с зеленото си наметало, за да се слееш с гъстите храсти, и бягаш през гората колкото може по-бързо далеч от скритите в засада неприятели. Цялата тази местност гъмжи от джиаки, трябва да се измъкнеш незабавно. Тичаш без да спираш повече от час, докато стигаш до права горска пътека, водеща на изток. Тръгваш по пътеката, като внимателно се оглеждаш за неприятели.
Мини на 13.
93
Обръщаш се и се втурваш към стълбата точно когато голям камък пада с трясък зад гърба ти. Стаята, в която беше, е напълно разбита. Когато избираш на дневна светлина, ти хвърляш поглед назад към уродливата фигура на стар друид, който вдига своя жезъл. След миг ярка мълния избухва в краката ти. Втурваш се презглава надолу по склона, проклинайки забавянето и изпълнен с благодарност към твоето Шесто чувство.
Продължи на 106.
94
Като вижда, че си убил сина му, Билкарят се обръща и изтичва от магазина през страничната врата.
Намираш 12 златни крони в дървена кутия под тезгяха. След като внимателно разглеждаш лекарството и жезъла веднага откриваш, че те са фалшиви. Всъщност целият магазин е пълен с имитации. Тръсваш глава и се връщаш на главната улица.
Продължи на 7.
95
Скоро се насочваш към тясна горска пътека, водеща от север на юг.
Ако искаш да тръгнеш по пътеката на север, мини на 240.
Ако предпочиташ да тръгнеш на юг, отгърни на 5.
96
Сдържаш дъха си и стисваш по-здраво оръжието, за да се приготвиш за бой. Напрежението е непоносимо, джиаките са толкова близо, че миризмата на техните немити тела изпълва ноздрите ти. Чуваш ги да проклинат на странния си чужд език, после те напускат издатината и започват да се катерят към върха. След като се уверяваш, че са си отишли, ти най-подир въздъхваш и отриваш потта от челото си.