Ако искаш да продължиш изследването на пещерата, мини на 33.
Ако желаеш да напуснеш пещерата и да слезеш от хълма, за да избегнеш връщането на джиаките, продължи на 248.
97
На каменния мост пред теб се води люта битка. Звънът на стомана, виковете на хората и пръхтенето на животните отекват в гората. В самото сърце на битката виждаш принц Пелатар, сина на краля. Той се бие с огромен сив гургаз, който размахва черна брадва над люспестата си глава. Внезапно принцът пада ранен с черна стрела, забита отстрани в тялото му.
Ако искаш да защитиш поваления принц, мини на 255.
Ако предпочиташ да изтичаш в гората, продължи на 306.
98
Стражите изглежда повярваха на твоя разказ и се покланят с уважение пред твоя ранг на воин от Каи. Един от тях дръпва скритото въженце на звънец и огромните врати се отварят. Стражите те пускат вътре и след малко чуваш как вратите се затварят зад гърба ти.
Мини на 139.
99
Хвърляш се в гъсталака точно когато животинските викове стигат до ушите ти. Светкавично поглеждаш назад и виждаш как краанът прави завой, за да се спусне отново. Скачаш на крака и се втурваш на безопасно място дълбоко в гората.
Продължи на 222.
100
Студеният коридор внезапно прави остър завой на изток. Забелязваш зеленикаво сияние, което осветява тунела в далечната му част. По-нататък коридорът преминава в голяма зала.
Странната светлина сякаш идва от голяма чаша на върха на гранитния трон. На фундамент пред трона се издига статуя. Тя прилича на крилата змия, извита във формата на буквата „S“.
Ако искаш да седнеш на трона, мини на 161.
Ако искаш да разгледаш статуята, продължи на 133.
Ако решиш да потърсиш изход от залата, отгърни на 257.
101
Шумът от битката скоро заглъхва зад гърба ти. Настъпилата тишина се разкъсва от вик в главата ти, който те обвинява, че си страхливец и оставяш приятеля си в опасност. Опитваш се да се отървеш от будната си съвест с оправданието, че твоята мисия е много по-важна и че не само живота на младия магьосник е в опасност, но и животът на всичките ти съотечественици зависи от това дали ще стигнеш жив до столицата.
Внезапно видът на военно тържество на джиаките в далечината те кара бързо да се скриеш. Ала вече е твърде късно — те са те забелязали и трябва да бягаш колкото ти държат краката.
Прехвърли се на 281.
102
Докато слизаш по каменистия склон към Гробището на древните, попадаш в странна мъгла и облак, които се вият около това опасно сиво място, закриват слънцето и хвърлят Гробището във вечен мрак. Хлад пробягва по гърба ти, когато се приближаваш.
С чувство на дълбок ужас влизаш в зловещия некрополис.
Продължи на 284.
103
Обраслата пътека води до кръстопът, откъдето друга пътека води на изток.
Ако решиш да тръгнеш по новата пътека, продължи на 13.
Ако предпочиташ да продължиш на север, мини на 287.
104
Стените са влажни и лигави. Застоялият въздух те удря в носа, по лицето ти полепва паяжина. Усещаш как стомахът ти се свива от страх, когато тунелът става все по-тъмен и по-тъмен.
Стигаш до разклонение, където тунелът среща коридор, водещ от север на юг.
Ако искаш да завиеш на север, продължи на 26.
Ако желаеш да тръгнеш на юг, мини на 100.
105
Пред себе си виждаш лъскав черен гарван, кацнал на клона на един стар дъб.
Ако владееш Общуване с животните от дисциплините на Каи, можеш да се обадиш на тази птица, като минеш на 298.
Ако не владееш това умение, отгърни на 335.
106
Излизаш на брега на бърз леден поток. Разпенената вода пада върху обрасли с мъх скали и изчезва на изток.
Ако искаш да тръгнеш по течението на изток, мини на 263.
Ако предпочиташ да продължиш срещу течението, отгърни на 344.
107
Пресичаш тичешком залата и се нахвърляш върху черепите, като ги натрошаваш на парчета. Във всеки череп бълбука сиво желе. Гъстата маса се гърчи и променя вида си, като от блестящите форми израстват прилепови крила и смукала. С ужас и отвращение побягваш към изхода на коридора и се спасяваш точно когато тежката решетка на крепостната стена пада с трясък и напълно затваря стаята.