Продължи на 350.
213
Бродиш из гората близо два часа. Натрапчивото чувство, че си се изгубил, започва да се обажда в теб. С изключение на случаен вик на един краан в далечината не виждаш нито чуваш присъствието на неприятел в тази част на гората. Когато слизаш от каменистото хълмче, забелязваш нещо необикновено в гъстата гора пред теб.
Мини на 331.
214
Пътеката постепенно се стеснява, докато най-сетне изчезва напълно в гъстата растителност. Не можеш да продължиш по-нататък по този път и трябва да се върнеш на поляната.
Продължи на 125 и тръгни по пътеката на юг.
215
Излизаш на малка поляна. В средата й виждаш скелета на голямо животно. На юг тясна пътека води някъде далеч напред.
Ако искаш да огледаш скелета, мини на 346.
Ако предпочиташ да побързаш, отгърни на 14.
216
Слагаш едната си ръка на челото му, а другата на раната му и усещаш, че топлината на твоята лечебна сила струи от твоето тяло и дава сила на ранения човек.
Той казва, че името му е Тримис и е войник в армията на принц Пелатар. Принцът и неговите отряди са влезли в битка на юг, където големи сили от Мрачните властелини атакуват моста на Алема. По време на битката той е бил издигнат във въздуха от един краан, който го пуснал на земята.
Помагаш на войника да легне по-удобно преди да продължиш пътя си.
Мини на 264.
217
Бързо се изскубваш от лудия и хукваш по тъмната уличка, където къщите са малки и сбутани една до друга. В самия край на уличката има зелена врата с табела, на която пише:
Ако искаш да влезеш, мини на 91.
Ако решиш да изчакаш докато се увериш, че лудият е изчезнал и чак тогава да се върнеш на главната улица, попадаш на 7.
218
Твоите сетива ти подсказват, че не само коне се насочват към теб. Ти вече чуваш в далечината бойните викове на джиаките. По крясъците и проклятията разбираш, че това са повече от дузина джиаки, а също така и обречени вълци. Решаваш, че в края на краищата няма смисъл да издаваш присъствието си.
Мини на 75.
219
От теб остават само куп натрошени кости, забити на метър и половина под стълбите, на които стоеше. Останките ти са затиснати с огромен гранитен блок.
Мисията и животът ти свършват тук.
220
Телохранителят изважда от ножницата ятаган и замахва към главата ти.
Телохранител: БОЙНИ УМЕНИЯ 11, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 20
Ако победиш, продължи на 24.
Ако искаш да избегнеш стълкновението по всяко време на битката, скочи от препускащата карета, като продължиш на 234.
221
Внимателно се приближаваш към основата на дървената стена. Трупите на дърветата са груби, зле окастрени и имат много издатини да се покатериш. Когато стигаш върха на стената, изведнъж се изправяш пред арбалет. Войникът, който го държи под носа ти, казва да слезеш по дървена стълба на земята. Не искаш да спориш с него. Слизаш бавно по стълбата.
Продължи на 318.
222
По пътя си откриваш горска пътека, която се раздвоява точно на това място.
Ако искаш да тръгнеш по пътеката на юг, мини на 140.
Ако решиш да тръгнеш по пътеката на изток, продължи на 252.
Ако предпочиташ да използваш Проследяване от дисциплините на Каи, отгърни на 67.
223
След безброй отчаяни усилия успяваш да избуташ тежкия дънер във водата. Събираш всичките си вещи в един вързоп и го слагаш върху дънера, после бавно се потапяш в реката. Течението скоро те отнася и ти продължаваш бавно надолу.
След двайсетина минути чуваш шум от конски копита на левия бряг.
Ако искаш да се скриеш зад дънера, мини на 75.
Ако предпочиташ да се покатериш на дънера и да привлечеш вниманието на конника, отгърни на 175.
224
Изминаваш няколко километра, без да видиш и следа от бежанци или врагове. Бързаш към висок хребет в далечината. Оттам можеш да видиш столицата.
Когато стигаш на върха, гледката от него е обнадеждваща, но има едно предизвикателство, срещу което трябва да се изправиш.
Продължи на 153.
225
Познаваш езика на какармите, интелигентен вид животни, които живеят в гората и се грижат за лесовете на Сомерлунд. Няма защо да се страхуваш от тези създания, защото те са много плахи и мили в поведението си. С използване на твоето умение Общуване с животни ти заговорваш с тях на техния роден език.