Затваряш врата на къщурката и тръгваш на североизток по обраслата пътека.
Продължи на 103.
348
Вдигаш крак да отхвърлиш мъртвата змия и сърцето ти подскача при мисълта, че това е Червената блатна пепелянка. Няма лекарство срещу отровното й ухапване. Решаваш, че да продължиш по-нататък е самоубийство. Внимателно се връщаш по стъпките си, докато най-подир стигаш на твърда земя и продължаваш пътя си.
Мини на 95.
349
Това е русокос младеж с дълбоко хлътнали очи. Лицето му изразява изтощението и ужаса на битката, а дългите му небесносини дрехи подсказват тежък живот сред природата. Той се здрависва с теб и се покланя.
— Моята вечна благодарност, воин на Каи. Моята сила е на привършване. Ако не беше ми дошъл на помощ, боя се, че дните ми щяха да свършат на върха на джиакско копие.
Той е слаб и едва се държи на краката си. Хващаш го за ръката и го слагаш да седне на паднала колона, след което изслушваш внимателно разказа му.
— Името ми е Бендон. Аз съм член на Братството на Кристалната звезда, гилдията на магьосниците от Торан. Управителят на гилдията ме изпрати във вашия манастир с това бързо съобщение.
Той изважда от дрехата си разпечатан плик и ти го подава.
— Както виждаш аз отворих писмото и прочетох съдържанието му. Когато започна войната, аз бях на широкия път с двама спътници. Крааните ни нападнаха и ние се изгубихме в гората по време на бягството.
Писмото предупреждава воините на Каи, че Мрачните властелини са събрали огромна армия отвъд планината Дурнкраг. Управителят на гилдията предупреждава Каи да отложи празника на Фехмар и да се готви за война.
— Боя се, че сме предадени — казва Бендон с тъжно наведена глава. Един човек от нашия орден, брат Вонатар, изследваше забранените тайни на Черното изкуство. Преди десет дни той се отрече от братството и уби един от нашите старейшини. Оттогава той изчезна. Носят се слухове, че сега помага на Мрачните властелини.
Разказваш на Бендон какво стана с манастира и за мисията си да предупредиш краля. Той мълчаливо сваля златна верижка от шията си и ти я подава. На верижката е окачена малка Кристална звезда.
— Давам ти този символ на братството. Ние двамата сме истински братя в часовете на мрака. Това е талисман за късмет, може би той ще ти помага в пътя ти напред.
Благодариш му, слагаш верижката на врата си и скриваш Кристалната звезда под ризата си. Запиши това в Дневника на приключението.
Бендон се прощава с теб.
— Да напуснем това място преди много от тези изчадия — джиаките, да се върнат и да ни довършат. Трябва да се върна в моята Гилдия. Сбогом, братко. Нека щастието на боговете бъде с теб!
Продължи на 293.
350
Влизаш в Държавната палата, величествена зала, богато украсена в бяло и златисто. В средата на залата кралят и най-близките му съветници разглеждат голяма карта, разпъната върху мраморна плоча. Лицата на краля и най-близките му съветници са загрижени и съсредоточени. Когато съобщаваш за смъртта на своите приятели, в залата се възцарява тишина. В края на твоя разказ кралят се приближава до теб и ти стисва десницата.
— Самотен вълк, ти носиш в гърдите си изключителна смелост, качеството на истински воин от Каи. Твоето пътуване дотук беше изпълнено с големи опасности, а новините идват като тежък удар. За нас твоят дух и твоята решителност са като лъч надежда в тези мрачни дни. Ти носиш голямото достойнство на твоите учители. Приеми моята благодарност!
Получаваш похвала и сърдечни благодарности от цялата зала — почести, от които младото ти лице се изчервява. Кралят вдига ръка и всички гласове секват.
— Ти направи всичко, което Сомерлунд може да поиска от своя верен син, но страната ни още има нужда от теб. Мрачните властелини отново са могъщи и тяхното честолюбие няма граници. Нашата единствена надежда е в Дюренор и в силата, която преди една епоха победи Мрачните властелини. Самотен вълк, ти си последният от Каи и носиш неговите бойни умения. Ще тръгнеш ли към Дюренор, за да се завърнеш със Сомерсверд, меча на слънцето? Само с този дар от боговете можем да смажем злото и да спасим нашата страна.
Ако искаш да приемеш изпитанието на Сомерсверд, започни своето приключение в книга втора „Пламък над водата“ от поредицата за Самотния вълк.