Стаята, слабо осветена от настенни светилници, и приличаше, и не приличаше на собствената й стая в Бенденския Уейр. Лесса лежеше неподвижно, опитвайки се да определи в какво е разликата. О, да, стените на стаята бяха много гладки. Беше и по-голяма, с висок и сводест таван. Когато очите й привикнаха към слабата светлина и тя можа да различи детайлите по обзавеждането, забеляза, че то е по-фино изработено.
— О, значи вече сте се събудили, мистериозна леди — каза някакъв мъж. През разтворената завеса от външната пещера навлизаше светлина. Лесса по-скоро усети, отколкото видя присъствието и на други хора оттатък завесата.
Под ръката на мъжа премина една жена и се приближи до леглото.
— Помня те. Ти се Мардра — каза изненадано Лесса.
— Точно така, а това е Т’тон, Водач на Форт Уейр.
Т’тон поставяше още светилници в прикаченото на стената кошче, поглеждайки през рамо към Лесса дали светлината не й е неприятна.
— Рамот! — възкликна Лесса, сядайки в леглото, разбрала чак сега, че умът, който беше докоснала в леговището, не беше този на Рамот.
— Ох, тази Рамот! — разсмя се Мардра, развеселена, но и леко объркана. — Ще изяде всичко в Уейра до троха. Дори на моята Лорант се наложи да повика на помощ другите кралици, за да може да я удържи.
— Щръкнала е на Звездните камъни, като че ли са лично нейни, и непрекъснато пищи — добави Т’тон не толкова приятелски. След това внезапно наклони глава на една страна. — Ха. Спряла е.
— Можете да дойдете, нали? — избърбори Лесса.
— Да дойдем? Къде да дойдем, скъпа? — запита объркано Мардра. — Ти непрекъснато бълнуваше за нашето „идване“, за приближаващи се Нишки, за Червена Звезда, застанала в отвора на Скалата на Окото, и… скъпа, не разбираш ли, че вече два месеца откакто Преминаването завърши?
— Не, не, тепърва започва. Затова се върнах назад, между времената…
— Назад? Между времената? — възкликна Т’тон, като се приближи до леглото и се вгледа внимателно в Лесса.
— Може ли да пийна малко клах? Знам, че не говоря много смислено, и че не съм напълно будна. Но не съм нито луда, нито все още болна, и това е доста сложно нещо.
— Да, наистина — отбеляза Т’тон с измамно спокойствие. Но повика през сервизния отвор да изпратят клах, и придърпа един стол до леглото й, сядайки до нея.
— Разбира се, че не си луда — успокои я Мардра, хвърляйки поглед към другаря си по Уейр. — Щеше ли иначе да язди кралица?
Т’тон трябваше да се съгласи с това. Лесса изчака клахът да дойде. Когато той пристигна, тя отпи благодарно от стимулиращата й топлина.
След това пое дълбоко въздух и започна да говори. Разказа им за Дългия Интервал между опасните преминавания на Червената Звезда, за това как самотният Уейр беше изгубил авторитета и името си, как Йора беше западнала и изгубила контрол върху нейната кралица Неморт, така че когато Червената Звезда се приближи, нямаше внезапно нарастване на люпилата. Как тя беше Впечатала Рамот и беше станала Стопанка на Бенденския Уейр. Как Ф’лар беше надхитрил разбунтувалите се Господари на Хранилищата на следващия ден след първия брачен полет на Рамот и беше установил твърд контрол над Уейра и Перн, за да ги подготви за Нишките, които знаеше, че идват. Тя разказваше на все по-притихналите си слушатели за първите си опити да лети с Рамот и как беше се върнала, без да иска, назад във времето в деня, когато Факс беше нападнал Руатското Хранилище.
— Нападнал… Хранилището на моя род? — извика поразената Мардра.
— Руата е дала на Уейровете много известни Стопанки — каза Лесса с лека усмивка, при вида на която Т’тон избухна в смях.
— Без съмнение тя е от Руата — увери той Мардра.
Тя им разказа за ситуацията, в която се бяха оказали драконовите ездачи, недостатъчно на брой, за да се справят с атаките на Нишките. За Песента на Въпроса и за голямата драперия.
— Каква драперия? — извика Мардра, вдигнала стреснато ръце към бузите си. — Опиши ми я!
И когато Лесса го направи, тя видя най-сетне доверие върху лицата им.
— Моят баща наскоро е поръчал драперия с точно такава сцена. Каза ми за това на другия ден, защото последната битка с Нишките се е водила над Руата. — Невярваща на себе си, Мардра се обърна към Т’тон, който вече не изглеждаше весел. — Тя трябва наистина да е направила каквото казва. Как иначе би могла да знае за драперията?
— Можеш също да попиташ твоята кралица, а и моята — предложи Лесса.
— Вече ти вярваме напълно, скъпа — каза Мардра искрено, — но това е напълно невероятно пътешествие.
— Надали бих го направила отново — каза Лесса, — след като вече знам какво представлява.
— Да, този шок прави прескачането напред между времената доста сериозен проблем, ако на твоя Ф’лар му е нужна ефективна бойна сила — отбеляза Т’тон.