— Ще дойдете ли? Нали ще дойдете?
— Определено има голяма вероятност да дойдем — каза сериозно Т’тон, и внезапно лицето му се разтвори в леко крива усмивка. — Казваш, че сме напуснали Уейровете — изоставили сме ги на практика, и не сме оставили каквото и да било обяснение. Отишли сме някъде… всъщност някога, тъй като сега все още сме тук…
Те всички внезапно млъкнаха, тъй като едновременно се досетиха за една и съща възможност. Уейровете бяха оставени празни, но Лесса нямаше как да докаже, че пет от тях са се появили отново в нейното време.
— Трябва да има начин. Трябва да има начин. — мърмореше замислено Лесса. — И нямаме време за губене. Нито минута!
Т’тон избоботи в пристъп на смях:
— На този край на историята има напълно достатъчно време, скъпа.
След това те я оставиха да си почива, по-загрижени и от самата нея за това, че беше лежала болна няколко седмици, бълнувайки в писъци, че пада и че не вижда, не чува, не усеща нищо. Казаха й, че Рамот също е страдала от страховитото нищо на продължителния престой между, появявайки се над Руата като бледожълта сянка на предишната златиста кралица.
Господарят на Руатското Хранилище, бащата на Мардра, беше изумен и объркан от появата на ездач в безсъзнание и на побледняла кралица в каменния му двор. Естествено, и за щастие, той беше повикал на помощ дъщеря си от Форт Уейр. Лесса и Рамот бяха транспортирани до Уейра, и Господарят на Руата беше запазил мълчание по въпроса.
Когато Лесса се почувствува достатъчно силна, Т’тон свика Съвета на Водачите на Уейрове. Колкото и странно да беше, нямаше нито един против това да се тръгне… ако можеше да се реши проблемът на времевия шок и да се намерят отправни точки по пътя. Лесса бързо разбра защо драконовите ездачи са толкова нетърпеливи да потеглят на път. Повечето от тях бяха родени по време на атаките на Нишките. Вече бяха изминали почти четири месеца скучни всекидневни патрули и им беше доскучало от монотонността. Тренировъчните Игри бяха блед заместител на истинските битки, в които всички те бяха участвували. Хранилищата, които до скоро не можеха да намерят начин да изкажат пълното си уважение към драконовите ездачи, започваха да проявяват равнодушие към тях. Водачите на Уейрове виждаха, че такива инциденти зачестяват с изчезването на страха, предизвикан от Нишките. Това беше морално разложение, пагубно като убийствена болест в Уейра и Хранилищата. Алтернативата, която предлагаше молбата на Лесса, беше по-добра, отколкото бавното западане в собственото им време.
В Бенден само Водачът на Уейра беше известен за тези събирания. Понеже Бенден беше единственият Уейр във времето на Лесса, той трябваше да остане неинформиран и недокоснат, докато не дойде нейното време. Нито пък можеше да се спомене каквото и да било за присъствието на Лесса, тъй като и то беше неизвестно в нейното време.
Тя настоя те да повикат Водача на Менестрелите, тъй като в нейните Записи пишеше, че е бил повикан. Но когато той я помоли да му каже Песента на Въпроса, тя се усмихна и отказа.
— Ще я напишеш, или наследникът ти ще я напише, когато Уейровете бъдат намерени изоставени — каза му тя. — Тя трябва да е твое дело, не мое повторение.
— Трудна задача е да знаеш, че трябва да напишеш песен, която да даде след четиристотин Оборота ценни познания.
— Бъди само уверен — предупреди го тя, — че това е Обучаваща Балада. Тя не бива да бъде забравяна, защото поставя въпроси, на които аз ще трябва да отговоря.
И когато той започна да се подсмива, тя разбра, че вече му е дала идея.
Обсъжданията как да се стигне толкова далече без да има сензорна депривация ставаха все по-нагорещени. Имаше повече конструктивни, но и непрактични идеи как да се намерят отправни точки из този път. Петте Уейра не бяха ходили напред във времето, и Лесса с единствения си гигантски скок назад не беше спирала, за да подбере такива точки.
— Казваш, че скок между десет Оборота не причинява особени проблеми? — запита Т’тон Лесса на една от срещите, на които се събираха Водачите на Уейрове и Главният менестрел, за да обсъждат този преход.
— Никакви. Той отнема… ами около два пъти повече време, отколкото обикновен скок между места.
— Но прескачането на четиристотин Оборота ти причини неприятности. Хмммм. Може би прескоци от по двадесет-двадесет и пет Оборота ще бъдат достатъчно безопасни.
Това предложение срещна добър прием, докато не взе думата предпазливият водач на Иста, Д’рам:
— Не съм Хранилищен плъх, но тук има една възможност, която не сме обмислили. Откъде можем да знаем, че сме направили този скок? Прескачането между е въпрос и на късмет. Често се случва някой да изчезне. А и Лесса пристигна тук едва жива.