Выбрать главу

— Добра бележка, Д’рам, — съгласи се оживено Т’тон, — но смятам, че имаме достатъчно доказателства, че сме — отишли сме — ще отидем — напред. Всички белези съвпадат с това. Самото оставане на Уейровете празни я е изпратило назад, за да ни моли за помощ…

— Съгласен съм, съгласен съм — прекъсна го Д’рам сериозно. — Имам предвид, че не сме сигурни дали сме достигнали времето на Лесса. Това още не е станало. Откъде да знаем, че ще стане?

Т’тон не беше единственият, който се мъчеше да открие отговор на този въпрос. Внезапно той стовари ръце с дланите надолу върху масата.

— В името на Яйцето, или ще умрем бавно, без да направим нищо, или ще умрем бързо, опитвайки се да успеем. Вече имам впечатления от спокойния живот, който трябва да водят драконовите ездачи, след като отмине Червената Звезда, чак докато не отидем между на стари години. Признавам си, че почти съжалявам, че Червената Звезда се отдалечава от нас във вечерното небе. Предлагам да сграбчим риска с две ръце и да го разтърсим, докато не успеем или не се провалим. Ние сме драконови ездачи, нали? Създадени, за да се борим с Нишките. Нека тръгваме на бой… след четиристотин Оборота!

Вкамененото лице на Лесса се отпусна. Тя разбираше, че е възможна и хрумналата на Д’рам мисъл, и това беше събудило в сърцето й горчив страх. Да рискува себе си беше нейна си работа, но да рискува тези стотици хора и ездачи, и жителите на Уейра, които щяха да последват ездачите?

Отекналите думи на Т’тон приключиха завинаги дискусията по този въпрос.

— А аз мисля — проряза виковете на съгласие въодушевеният глас на Главния менестрел — че знам кои ще бъдат отправните точки. — На лицето му блестеше усмивка на изненада и радост. — Двадесет или двадесет хиляди Оборота, имате водач! И Т’тон го назова. Когато Червената Звезда се отдалечава в небето…

По-късно, когато те пресметнаха орбитата на Червената Звезда, те разбраха колко лесно е това решение, и се посмяха над факта, че древният им враг сега ще бъде техен водач.

На върха на Форт Уейр, както и на всички Уейрове, имаше големи камъни. Те бяха така поставени, че по определено време на годината маркираха приближаването и отдръпването на Червената Звезда, докато тя се движеше по неправилния си двеста Оборота дълъг курс около тяхното слънце. Чрез консултиране със Записите, които освен всичко друго съдържаха и разположенията на Червената Звезда, не беше трудно да се планират скокове между от по двадесет и пет Оборота за всеки Уейр. Беше решено, че живеещите във всеки Уейр ще прескачат между в собствения си Уейр, тъй като без съмнение щеше да има инциденти, ако почти хиляда и осемстотин натоварени животни се насочеха към една и съща точка.

Всеки миг вече се струваше на Лесса твърде дълъг и твърде далечен от собственото й време. Тя беше прекарала един месец далеч от Ф’лар и той й липсваше повече, отколкото тя беше смятала за възможно. Беше загрижена и дали Рамот няма да излети на брачен полет без Мнемет. В интерес на истината, тук имаше достатъчно бронзови дракони и бронзови ездачи, готови да участвуват в него, но Лесса не се интересуваше от тях.

Т’тон и Мардра запълваха времето й с безбройни подробности по организирането на отпътуването, така че в Уейровете да не останат никакви данни за него, освен драперията и Песента на Въпроса.

И един ден Лесса нареди на Рамот да се издигне в небето с облекчение, близо до сълзи, за да заеме мястото си до Звездния Камък на Форт Уейр, близо до Т’тон и Мардра. В петте Уейра ятата бяха подредени в големи формации, готови да тръгнат на път през времето.

И когато всеки един Водач на Уейра рапортува на Лесса, че всички са готови, и че отправните точки, определени от движението на Червената Звезда, чакат в представата им, именно тази пратеничка от бъдещето подаде командата за прескачане между.

И най-ужасна нощ в зора завършва И слънцето разпръсква страховете. Кога ли моята душа почти прекършена Във Уейра свой ще върне се най-сетне?

Вече бяха направили единадесет скока между. Бронзовите дракони на Водачите на Уейрове разговаряха с Лесса всеки път, когато спираха за кратко между скоковете. От над хиляда и осемстотинте дракона само четири не бяха пристигнали, и това бяха стари животни. Всичките пет Уейра се съгласиха да спрат за бързо хапване и горещ клах преди последния скок, който щеше да бъде само дванадесет Оборота.