— Прехвърли последния скок с два дни, Лесса — извика той, когато се приближи достатъчно, за да може да бъде чут през шума на кацащите дракони.
— Прехвърлих? Как съм могла? — наведе глава тя.
Т’тон и Мардра спряха до нея.
— Няма нужда да се ядосваш — увери я Литол и хвана ръцете й в своите. Очите му танцуваха и той наистина се усмихваше. — Просто си прескочила деня. Върни се между назад, преди два дни. Това е всичко. — Усмивката му се разшири при нейното объркване. — Всичко е наред — повтори той, стискайки дланите й. — Улови същия час, Големия двор, всичко, само визуализирай Ф’лар, Робинтън и мен в двора. Постави Мнемет на Голямата кула и един син дракон на стената. Тръгвай!
Мнемет? — запита Рамот Лесса, нетърпелива да види другаря си по Уейр. Тя наведе голямата си глава и в огромните й очи проблеснаха искри.
— Не разбирам — оплака се Лесса. Мардра плъзна успокояваща ръка около раменете й.
— Но аз разбирам, аз разбирам, повярвай ми! — помоли я Литол, тупайки я несръчно по рамото и хвърляйки поглед към Т’тон с молба за помощ. — Всичко е точно както го беше казал Ф’нор. Не можеш да бъдеш в едно и също време на няколко места, без да изпиташ голямо натоварване, и когато спряхте преди дванадесет Оборота, то буквално щеше да разкъса Лесса на парчета.
— Ти знаеш всичко това? — възкликна Т’тон.
— Разбира се. Просто се върнете два дни назад. Виждате, знам, че сте го направили. Тогава, разбира се, ще бъда изненадан, но не и сега, тази нощ. Зная, че сте се появили преди два дни. Тръгвайте. Стига сме спорили. Ф’лар беше изгубил и ума, и дума от грижи за теб.
— Той ще ме разтърсва — изплака Лесса като малко момиченце.
— Лесса! — Т’тон я хвана за ръката и я отведе обратно при Рамот, която се наведе, за да може ездачката й да се качи.
Т’тон пое напълно командуването и накара неговия Фидрант да предаде заповедта за връщане към отправните точки, които беше дал Литол, прибавяйки чрез Рамот описание на хората и на Мнемет.
Студът между върна самоконтрола на Лесса, въпреки че грешката й беше засегнала зле самочувствието й. Сега под тях беше отново Руата. Драконите доволно се подредиха във великолепна гледка. И долу, на фона на светлината от Залата, стояха Литол, високата фигура на Робинтън и… Ф’лар.
Гласът на Мнемет ги посрещна като тръба, и Рамот не можа да стовари Лесса достатъчно бързо, за да отиде да преплете шии с другаря си.
Лесса стоеше където я беше стоварила Рамот, неспособна да направи нито крачка. Знаеше, че Мардра и Т’тон са до нея, но виждаше само Ф’лар, тичащ през двора към нея. Но не можеше да помръдне.
Той я сграбчи и прегърна толкова здраво, че тя нито за миг не се усъмни в радостта му от нейното завръщане.
— Лесса, Лесса — повтаряше накъсано гласът му в ухото й. Той притисна лице към нейното, прегръщайки я така силно, че тя не можеше да диша. Цялото ми внимателно поддържано безразличие беше изчезнало. Той я целуваше, галеше, прегръщаше и целуваше отново с груба настоятелност. След това внезапно я постави на крака и я хвана за раменете. — Лесса, ако още веднъж… каза той, подчертавайки всяка дума със свиване на пръсти, след което спря, забелязал кръга ухилени странници около тях.
— Казах ви, че ще ме разтърсва — говореше Лесса, бършейки сълзите от лицето си. — Но, Ф’лар, аз ги доведох, всичките… всичките освен Бенденския Уейр. Именно затова са изоставени петте Уейра. Аз ги доведох.
Ф’лар се огледа, погледна зад хората, за да види драконите, кацащи в Долината, по височините, навсякъде, накъдето той се обърнеше. Имаше сини, зелени, кафяви и бронзови дракони, и цяло ято златни кралици.
— Довела си Уейровете? — запита той изумен.
— Да, това са Мардра и Т’тон от Форт Уейр, Д’рам и…
Той я спря с лекичко тръсване, бутвайки я настрана, за да може да види и поздрави новодошлите.
— По-благодарен съм ви, отколкото можете да си представите — каза той и спря, неспособен да продължи. Искаше да им каже твърде много.
Т’тон пристъпи напред, подавайки ръка, която Ф’лар стисна здраво.
— Водим хиляда и осемстотин дракона, седемнадесет кралици, и всичко, необходимо, за снабдяването на нашите Уейра.
— Носят също и огнехвъргачки — намеси се Лесса въодушевено.
— Но… да дойдете… да се опитате… — промърмори изуменият и възхитен Ф’лар.
Т’тон, Д’рам и останалите прихнаха.
— Твоята Лесса ни показа пътя…
— …и ни водеше Червената Звезда — добави тя.
— Ние сме драконови ездачи, — продължи сериозно Т’тон, — както и ти, Ф’лар от Бенден. Казано ни беше, че тук трябва да се води бой с Нишките, и това е работа за драконовите ездачи… във всяко едно време!