Ф’лар бързо беше разубеден от идеята да се откаже от позицията си като Водач на Бенденския Уейр поради неопитността си.
— Справил си се достатъчно добре при Нерат и Керун. Наистина добре — каза Т’тон.
— И ти наричаш двадесет и осем хора и дракони, извадени от строя, добро водачество?
— За първа битка, когато всеки ездач е зелен като новоизлюпен? Не, човече, ти беше навреме при Нерат, както и да си стигнал там, — Т’тон се усмихна иронично към Ф’лар, — което и трябва да прави драконовият ездач. Не, това беше добър полет, бих казал. Наистина добър полет. — Другите четирима Водачи на Уейрове обявиха пълно съгласие с този комплимент. — Само че Уейрът ти не е достатъчно силен, така че ще ти придадем достатъчно ездачи от непълните ни ята, докато не го стегнеш до пълната му сила. Ох, как обичат кралиците тези времена! — Усмивката му се разшири, за да подскаже, че и бронзовите ездачи също ги обичат.
Ф’лар върна усмивката, мислейки, че Рамот вече е почти готова за друг брачен полет, и този път Лесса… ох, това момиче изглеждаше твърде измамно невинно. По-добре да я наблюдава отблизо.
— Сега — говореше Т’тон, — оставяме на Фандареловата работилница всички огнехвъргачки, които донесохме, така че наземните отряди да могат да бъдат въоръжени утре.
— Да, и моите благодарности — избоботи Фандарел. — Ще направим нови за уреченото време и ще ви върнем вашите скоро.
— Не забравяй да пригодиш пръскачката на агенотер за работа във въздуха — добави Д’рам.
— Уговаряме се — огледа Т’тон бързо останалите ездачи, — всички Уейрове да се срещнем в пълна сила три часа след изгрева над Телгар, за да последваме атаката на Нишките през Кром. Между другото, Ф’лар, тези твои карти, които ни показа Робинтън, са великолепни. Никога не сме имали такива.
— Тогава откъде сте знаели кога къде ще има атака?
Т’тон сви рамене.
— Те идваха толкова редовно, че още когато бях млад ездач, един вид знаех кога ще започне поредната. Но така е много, много по-добре.
— По-ефикасно — добави Фандарел одобрително.
— Вдругиден, когато всички Уейрове се появят над Телгар, ще можем да поискаме каквито припаси са необходими, за да запасим празните Уейрове — ухили се Т’тон. — Както в старите времена, ще изстискваме още десятък от Хранилищата. — Той потърка ръце в очакване. — Както в старите времена.
— Имаме на разположение южния Уейр — предложи Ф’нор. — В това време сме го напуснали вече от шест години, а животните са останали. Те ще са се размножили, и ще имаме предостатъчно плодове и зърно.
— Бих се радвал да видя, че южната експедиция продължава — отбеляза Ф’лар, кимайки окуражително към Ф’нор.
— Да, и да продължим да държим там Килара, ако обичате — добави Ф’нор предупредително. Очите му хвърляха искри от раздразнение.
Те обсъдиха изпращането за спешно запасяване за новозаселените Уейрове, след което се присъединиха към срещата.
— Малко дразнещо е да откриеш, че Уейрът, който си оставил предишния ден, се е превърнал в прашен скелет — каза Т’тон, докато надигаха чашите с Робинтън. — Жените от Долните Пещери бяха малко раздразнени — прихна той.
— Ние почиствахме тези кухни — отвърна възмутено Ф’нор. Добрата почивка през нощта в истинско време беше прогонила голяма част от умората му.
Т’тон се прокашля.
— Ако питаш Мардра, никой мъж не може да изчисти каквото и да било.
— Мислиш ли, че ще бъдеш в състояние да яздиш утре, Ф’нор? — запита Ф’лар загрижено. Той отлично виждаше умората, изписана на лицето на неговия полубрат, въпреки подобрението през тази нощ. Но тези напрегнати Обороти бяха се оказали нужни, и не бяха останали напразни дори след пристигането за един миг на хиляда и осемстотин дракона от миналото. Когато Ф’лар беше изпратил Ф’нор десет години назад във времето, за да може да развъди драконите, от които те така се нуждаеха, още не знаеха за съществуването на Песента на Въпроса или на драперията.
— Не бих пропуснал този полет дори ако съм без дракон — декларира Ф’нор твърдо.
— Което ми напомня, — отбеляза Ф’лар, — че утре при Телгар ще ни е нужна Лесса. Тя може да разговаря с всеки дракон, ако разбирате — обясни той, почти извинявайки се, на Т’тон и Д’рам.