— О, знаем — увери го Т’тон. — И Мардра няма нищо против. Виждайки неразбиращото изражение на Ф’лар, той прибави: — Като главна Стопанка на Уейр, Мардра, разбира се, води ятото на кралиците.
Изражението на Ф’лар стана още по-неразбиращо.
— Ятото на кралиците?
— Разбира се — Т’тон и Д’рам размениха въпросителни погледи, виждайки изненадата на Ф’лар. — Нали не пазите вашите кралици от бой?
— Нашите кралици? Т’тон, ние в Бенден сме имали само една кралица по едно и също време толкова много поколения, че много тук отричат легендите за кралици, участвуващи в битките, като долна ерес!
Т’тон изглеждаше опечален.
— До този момент не бях разбрал колко малък е броят ви. — Но ентусиазмът отново го завладя. — Както и да е, кралиците са много полезни с огнехвъргачките. Те откриват валма, които другите ездачи пропускат. Летят ниско, под основните ята. Това е една от причините, поради които Д’рам е толкова заинтересуван от пръскачката на агенотер. Не причинява опадане на косите на жителите на Хранилищата и е много по-добра на каменист терен.
— Искаш да кажеш, че вие позволявате на вашите кралици да летят… срещу Нишките? — Ф’лар игнорира факта, че Ф’нор, а и Т’тон се усмихват.
— Да им позволяваме? — удиви се Д’рам. — Та можеш ли да ги спреш? Не си ли знаете Баладите?
— „Полетът на Морета“?
— Точно така.
Ф’нор се разсмя на глас, виждайки израза на лицето на Ф’лар, докато той раздразнено бутваше висящия перчем настрани от очите си. След това се усмихна срамежливо.
— Благодаря. Това ми дава една идея.
Той изпрати Водачите на Уейрове до техните дракони, махна приятелски на Фандарел и Робинтън, по-весел, отколкото мислеше, че ще бъде на сутринта преди втората битка. След това запита Мнемет къде ли е Лесса.
Къпе се, отвърна бронзовият дракон.
Ф’лар хвърли поглед към празното леговище на кралицата.
О, Рамот е на Върха, както обикновено. Мнемет изглеждаше обиден.
Ф’лар чу как плискащите звуци в банята внезапно престанаха, и викна да изпратят горещ клах. Смяташе да се отпусне малко.
— Добре ли мина срещата? — запита Лесса със сладък глас, след като се появи от банята с хавлия, увита плътно около тялото й.
— Великолепно. Разбира се, Лесса, ти знаеш, че ще си нужна при Телгар.
Тя го изгледа внимателно за момент преди да се усмихне отново.
— Аз съм единствената Стопанка на Уейр, която може да говори с който и да е дракон — отвърна тя лукаво.
— Вярно е — потвърди Ф’лар безгрижно. — И вече не си единствената ездачка на кралица в Бенден…
— Мразя те! — изсъска Лесса, неспособна да убегне на Ф’лар, когато той притисна обвитото в хавлията тяло към себе си.
— Дори когато ти кажа, че Фандарел има огнехвъргачка за теб, така че можеш да се присъединиш към ятото на кралиците?
Тя спря да се върти в ръцете му и го изгледа, недоволна от това, че се беше досетил какво мисли.
— И че Килара ще бъде направена Стопанка на Южния Уейр… в това време? Като Водач на Уейра, имам нужда от мир и спокойствие между битките…
Хавлията падна на пода, когато тя отвърна на целувката му с такава енергия, сякаш беше предизвикана от драконите.
Подредени над връх Бенден, малко по-малко от три часа след разсъмване, двеста и шестнадесет дракона изчакваха, докато Ф’лар, покачен на шията на бронзовия Мнемет, проверяваше редиците им.
Под тях, в Чашата, бяха събрани всички жители на Уейра и някои от ранените в първата битка. Всички, освен Лесса и Рамот. Те бяха отишли във Форт Уейр, където се събираше ятото на кралиците. Ф’лар все още не можеше да подтисне напълно искрицата загриженост за това, че Лесса и Рамот също ще участвуват в боя. Остатък, даваше си сметка той, от дните, когато Перн беше имал само една кралица. Ако Лесса можеше да прескочи четиристотин Оборота назад между времената и да доведе обратно със себе си пет Уейра, то тя щеше да може да се погрижи за себе си и за своята кралица срещу Нишките.
Той се увери, че всеки ездач е добре натоварен с торби огнен камък, че всеки дракон има добър цвят, особено тези от Южния Уейр. Разбира се, драконите бяха добре, но лицата на ездачите все още носеха белези от темпоралното обвързване, което бяха понесли. Той се бавеше, а Нишките щяха да започнат да падат от небето над Телгар.
Най-сетне той издаде заповед за преминаване между. Те се появиха над южната част на самото Телгарско Хранилище, и не бяха първите пристигнали. На запад, на север, и да, вече и на изток пристигаха нови и нови ята, докато целият хоризонт не беше изпъстрен с големите V-та на няколко хиляди драконови криле. Той слабо чу камбаната от кулата на Телгарското Хранилище, когато от земята забелязаха неочакваното количество дракони.