— Руата оказа съпротива на моето управление.
Ф’лар хвърли поглед към Факс. Гласът му беше гневен, лицето му беше побледняло, предвещавайки неприятности за руатските бунтовници. В отмъстителността, белязала отношението на Факс към Руата и нейните бунтовници, прозвъняваше и някаква друга емоция, която Ф’лар не беше успял да идентифицира, но която ясно си личеше още от първия път, когато той беше предложил находчиво тази обиколка из Хранилищата. Това не можеше да бъде страх, тъй като Факс очевидно беше безстрашен и противно самоуверен. Отвращение? Благоговеен ужас? Несигурност? Ф’лар не можеше да обозначи точно природата на изграденото от много съставки нежелание на Факс да посети Руата, но човекът определено не се беше зарадвал на тази перспектива, и сега реагираше агресивно на присъствието на смущаващите го обстоятелства.
— Колко глупаво от страна на руатийците — отбеляза любезно Ф’лар. Факс се завъртя към него с искрящи очи, едната му ръка беше на дръжката на меча, очите му искряха. Ф’лар разбра с усещане, близо до удоволствие, че узурпаторът Факс може наистина да се нахвърли на драконов ездач! Той беше почти разочарован, когато човекът се овладя, хвана здраво поводите на животното си и го пришпори напред в бесен бяг.
— Май ще се наложи да го убия — промълви на себе си Ф’лар, и Мнемет разпери криле в знак на съгласие.
Ф’нор се спусна до бронзовия си водач.
— Видя ли го как беше готов да се нахвърли върху теб? — Очите на Ф’нор светеха, усмивката му беше кисела.
— Докато не си припомни, че съм яхнал дракон.
— Наблюдавай го, бронзов ездачо. Той смята да те убие, и то скоро.
— Ако може!
— Смятат го за лукав боец — усмивката на Ф’нор беше изчезнала.
Мнемет отново изпляска с криле, и Ф’лар разсеяно потупа голямата, мека шия.
— Отстъпвам ли му по нещо? — запита Ф’лар, засегнат от думите на Ф’нор.
— Доколкото зная, не — бързо отговори Ф’нор. — Никога не съм го виждал как действува, но това, което съм чувал, не ми харесва. Той убива често, с или без причина.
— И понеже ние, драконовите ездачи, не търсим кръв, значи не сме страшни като бойци, така ли? — отряза Ф’лар. — Срамуваш ли се от това, което си създаден да бъдеш?
— Аз? Не. — Ф’нор притаи дъх от тона на своя водач. — Другите от ятото също! Но в държанието на хората на Факс има нещо, което… което ме кара да търся някакво извинение да не се бия.
— Както ти сам отбеляза, вероятно ще ни се наложи да се бием. Тук, в Руата, има нещо, което нервира нашия благороден Господар.
Мнемет и Кант, кафявият дракон на Ф’нор, разпериха крила, пляскайки, за да привлекат вниманието на ездачите си.
Ф’лар застина неподвижно, когато драконът обърна бързо глава назад към ездача си. Големите очи проблясваха като пронизани от слънцето опали.
— В тази долина има някаква потайна сила — промърмори Ф’лар, вслушвайки се в раздразненото съобщение на дракона.
— Наистина, сила. Дори моят кафяв я усеща — отговори Ф’нор. Лицето му просветля.
— Внимателно, кафяви ездачо — предупреди го Ф’лар. — Внимателно. Изпрати цялото ято напред. Претърсете тази долина. Трябваше да го разбера. Трябваше да го заподозра. Всичко тук трябваше да бъде преценено. Какви глупаци сме станали драконовите ездачи!
Лесса изгребваше пепелта от огнището, когато разтревоженият пратеник влезе, олюлявайки се, в Голямата Зала. Тя се направи на колкото е възможно по-малко подозрителна, за да не я отпрати Надзирателят на Хранилището. Тази сутрин се беше погрижила да я изпратят в Голямата Зала, знаейки че Надзирателят смята да накаже главния тъкач заради незадоволителното качество на продуктите, подготвени за изпращане на Факс.
— Факс идва! С драконови ездачи! — изплю човекът, като се хвърли в мрачната Голяма Зала.
Надзирателят, който почти беше готов да цапардоса с бич главния тъкач, се извърна от жертвата си. Куриерът, фермер от границата на Руата, се допрепъва до Надзирателя, толкова горд със съобщението си, че го хвана за ръката.