Може би драконовите ездачи идваха да повикат Господарите на Хранилищата на среща на тема допуснатия растеж на зеленина наоколо. Е, добре, за повечето от този растеж в Руата беше виновна Лесса, но тя не би допуснала дори драконов ездач да се изпречи между нея и целта й. Дори ако цяла Руата бъдеше превзета от Нишките, това щеше да бъде по-добре, отколкото да остане зависима от Факс! Ереста на тази мисъл шокира Лесса в момента, в който мина през главата й.
Желаейки да освободи съвестта си от товара на това светотатство, тя тръсна пепелта на двора на конюшнята. Внезапно налягането на въздуха около нея се промени, и прелитаща сянка я накара да погледне нагоре.
Иззад хълма над нея се плъзна дракон. Огромните му криле бяха разперени в максималната си дължина, ловейки сутрешния ветрец. Завивайки без усилие, той се спусна надолу. Втора, трета сянка, цяло ято от дракони го последваха в беззвучен полет и безупречна подредба, грациозни и страховити. От Кулата изсвири закъсняла тръба, и от кухнята се понесоха писъците и крясъците на ужасените работници.
Лесса се прикри. Вмъкна се в кухнята, където мигновено беше хваната от помощник-готвача и запратена с ритник към мивките. Там я накараха да чисти оплесканата с мръсотия посуда с пясък.
Големите скърцащи шишове вече се въртяха над огъня с нанизано на тях мършаво животно. Готвачът поливаше със сос месото, ядосвайки се, че трябва да предложи толкова лоша храна на толкова много гости, някои от тях от висок ранг. Изсушени от зимата плодове бяха поставени да киснат във вода, и двама от най-старите слуги почистваха корени за варене.
Чирак готвач месеше хляб. Друг внимателно вареше сос. Впивайки поглед в него, Лесса отклони ръката му от една кутия подправки към друга, недотам подходяща. След това невинно добави твърде много дърва в стенната пещ, за да подсигури прегарянето на хляба. Контролираше шишовете изкусно, забавяйки въртенето на единия и ускорявайки това на другия, така че месото да бъде недопечено от едната страна и изгоряло от другата. Единственото й намерение беше да сложи бързо край на празника, като храната се окаже негодна за ядене.
Тя беше сигурна, че горе, в Хранилището, откриват в момента резултатите и на други мерки, предприети от нея по едно или друго време, и предназначени за също такива случаи.
Пръстите й кървяха от търкането. Една от жените на Надзирателя влетя с писък в кухнята, търсейки убежище.
— Молци са направили най-добрите покривки на парцалчета! И кучето, което беше изцапало най-добрите рогозки, ме налая, докато го гонех! И постелките вонят, и най-добрите стаи са пълни с боклук, навян от вятъра. Някой е оставил прозорците незатворени. Само мъничко, но се е оказало достатъчно — пищеше жената, биейки се в гърдите и тичайки напред-назад.
Лесса се прегърби над задачата да излъска чиниите.
— Уер-пазачът крие нещо — каза Ф’лар на Ф’нор, докато разговаряха в набързо разчистената голяма стая. Стаята грижливо съхраняваше зимния мраз, въпреки че в огнището гореше нелош огън.
— Той само бърбореше, когато Кант се обърна към него — отбеляза Ф’нор. Той се беше опрял на решетката и се обръщаше от страна на страна, за да събере повече топлина. Водачът на ятото му крачеше нетърпеливо.
— Мнемет го успокоява — отговори Ф’лар. — Той може да успее да разсее кошмарите му. Старостта вече може да е изпила разума му, но…
— Съмнявам се — съгласи се Ф’нор и огледа с разбиране покрития с паяжини таван. Беше сигурен, че е намерил повечето пълзящи насекоми, но жилата им не му харесваха. Особено след целия дискомфорт, който беше изпитал в това изоставено Хранилище. Ако нощта се очертаеше мека, той смяташе да я прекара заедно с Кант по височините. — Това би било по-смислено предположение, отколкото Факс или Надзирателят му направиха.
— Хмммм — измърмори смръщено Ф’лар към кафявия ездач.
— Добре де, направо е невероятно Руата да изпадне до такова състояние само за десет Оборота. Всички дракони уловиха усещането за сила, и е очевидно, че уер-пазачът е манипулиран. Това предполага доста добър контрол.