Леди Гема му метна озадачен поглед, след това бързо си наложи спокоен израз, да не би промяната да бъде забелязана. Тя едва забележимо поклати глава и внимателно се наклони, за да заеме мястото си на масата. След това грациозно наклони глава към Ф’лар, едновременно знак на освобождаване и на благодарност.
Той се върна към партньорката си и я постави на масата от лявата си страна. Като единствените благородни личности, които щяха да вечерят в Руата тази нощ, леди Гема седеше от дясната му страна; Факс щеше да бъде от другата й страна. Драконовите ездачи и войниците на Факс щяха да седят на по-ниските маси. Представителите на гилдиите от Руата не бяха поканени.
Факс пристигна едва тогава с партньорката си за момента и двама заместници. Надзирателят ги въведе в Залата с енергични поклони. Ф’лар забеляза, че той се държи на прилично разстояние от своя владетел — както би могло да се предполага за Надзирател, надзираваното от когото е в такова лошо състояние. Ф’лар бръсна някакво пълзящо насекомо настрана и забеляза с крайчеца на окото си, че леди Гема потрепера погнусена.
Факс дотропа до почетната маса. Лицето му беше почерняло от подтиснатия гняв. Той дръпна стола си назад грубо, блъсвайки го в този на леди Гема, преди да седне. След това го дръпна обратно към масата с такава сила, че рискуваше да събори нестабилния плот на масата от поддържащите го крака. Ръмжейки, той огледа бокала и чинията си, готов да ги запрати настрана, ако не му харесат.
— Печено, господарю Факс, и пресен хляб, господарю Факс, и каквито плодове и корени са останали.
— Останали? Останали? Ти каза, че не сте събрали никаква реколта.
Очите на надзирателя се опулиха и той преглътна, задавяйки се. — Нищо като за изпращане. Нищо достатъчно добро, за да бъде изпратено. Нищо. Ако знаех, че се готвите да пристигнете, щях да пратя човек до Кром…
— Да пратиш до Кром? — изръмжа Факс, удряйки подноса, който разглеждаше, в масата с такава сила, че той се огъна в ръцете му. Надзирателят се присви, сякаш беше ударен той.
— За добра храна, Господарю — потрепери гласът му.
— Дойде ли ден някое от моите Хранилища да не може да издържа себе си или да посрещне законния си владетел, ще се откажа от него.
Леди Гема пое дълбоко въздух. Драконите отвън избоботиха едновременно. Ф’лар усети поток от сила, който не можеше да бъде сбъркан с нищо друго. Очите му инстинктивно потърсиха Ф’нор на по-ниската маса. И кафявият ездач, и всички останали ездачи бяха усетили неописуемия удар на тържество.
— Какво не е наред, драконови ездачи? — изсъска Факс.
Ф’лар, изразявайки разсеяност, почеса крака под масата и зае отпусната поза в тежкия стол.
— Не наред?
— Драконите!
— О, нищо. Те често ръмжат… при залез, по прелитащи ята уерови птици, по време на хранене — усмихна се почтително Ф’лар към Господаря на Високите склонове. Зад него съседката му по маса лекичко изписка.
— Време на хранене? Не са ли нахранени?
— О, да. Преди пет дни.
— Преди пет… дни? И гладни ли са те… сега? — Гласът й се снижи до ужасен шепот, очите й се окръглиха.
— Ще огладнеят след няколко дни — успокои я Ф’лар. Под прикритието на непредубедено удивление той огледа Залата. Тази вълна беше дошла от близко разстояние. Или отвътре от Залата, или от някъде много близо. Беше дошла толкова точно с думите на Факс, че казаното от него можеше да я е отпушило. Войниците на Факс можеха да бъдат изключени, хората на Надзирателя — също. И тази сила носеше определен женски оттенък.
Някоя от жените на Факс? Изглеждаше малко вероятно за Ф’лар. Мнемет беше бил близо до всички тях, и нито една не беше показала нито следа от сила, нито пък — с изключение на леди Гема — от интелигиентност.
Някоя от жените в Залата? До момента той беше видял единствено тъжни работнички и старите баби, които Надзирателят държеше като домакинки. Неговата жена? Трябваше да провери дали той изобщо има такава. Някоя от жените на стражата на Хранилището? Факс подтисна силното желание да стане и да започне претърсване.
— Поддържате ли стража тук?
— В Руата? Двойна! — Твърдият и стегнат глас излизаше сякаш някъде отдълбоко от гърдите на Факс.
— Тук? — Ф’лар едва не се разсмя на глас, посочвайки тъжно изглеждащата зала.
— Тук! — Факс смени субекта с изръмжаване. — Храна!
Петима работници, две от тях жени, облечени в такива мръсни кафяво-сиви парцали, че Ф’лар се надяваше те да не са имали участие в приготвянето на яденето, довлякоха подноса с печеното животно. Никой дори със следа от уважение към себе си не би паднал толкова ниско, освен ако…
Миризмата, която достигна до него, когато подносът беше поставен на масата, отвлече мислите му. Носеше се дим от опушени кости и изгоряло месо. Дори пренесената покрай него купа клах миришеше на лошо. Надзирателят прибързано остреше инструментите си, като че ли дори най-наточеното острие можеше да отреже прилична порция от костеливото животно.