Леди Гема отново задържа дъх, и Ф’лар забеляза как дланите й се свиват около ръкохватките. Той забеляза конвулсивното движение на гърлото й, когато тя преглътна. И на него не му се гледаше тази трапеза.
Работниците се появиха отново с дървени подноси с хляб. Изгорелите кори бяха остъргани и изрязани от хлябовете преди сервирането. Когато бяха внесени и другите подноси, Ф’лар се опита да разгледа лицата на сервитьорите. Сплъстената коса прикриваше лицето на тази, която предложи на леди Гема чиния бобови шушулки, плуващи в мазна течност. Отвратен, Ф’лар разрови шушулките, за да намери по-добре приготвени за леди Гема. Тя ги отблъсна. Лицето й не прикриваше особено добре нейния дискомфорт.
В момента, в който се обръщаше да сервира на леди Тела, Ф’лар забеляза как ръцете на леди Гема стиснаха конвулсивно дръжките на стола. Той разбра, че тя не само е отвратена от неапетитно изглеждащата храна, но и въвлечена в напредващи родилни спазми.
Ф’лар погледна към Факс. Владетелят мрачно гледаше как Надзирателят се опитва да намери годни за ядене порции месо, за да ги сервира.
Ф’лар докосна ръцете на леди Гема. Тя обърна лице към него точно толкова, колкото да може да го вижда с крайчеца на окото си, и съчини приемлива усмивка.
— Не смея да изляза точно сега, Господарю Ф’лар. Той винаги е опасен в Руата. А пък и това може да са само лъжливи болки… на моята възраст.
Ф’лар се усъмни, когато нов спазъм премина през тялото й. Тази жена щеше да стане отлична Стопанка на Уейра, мислеше си той със съчувствие, ако беше по-млада.
Надзирателят поднесе с треперещи ръце на Факс нарязаното месо, парчета прегоряла плът, порции почти годно за ядене месо, но не по много нито от едното, нито от другото.
Един бесен замах на тежкия юмрук на Факс, и подносът, месото и сосът полетяха право в лицето на Надзирателя. Въпреки собствения му интерес, отбеляза Ф’лар, тъй като това несъмнено бяха единствените годни за ядене части от цялото животно.
— И ти наричаш това храна? Ти наричаш това храна? — изрева Факс. Гласът му отекна между голите стени и тавана, събаряйки паяците от мрежите им и разкъсвайки деликатните им нишки. — Млък! Млък!
Ф’лар бързо отръска паяците от леди Гема, която беше безпомощна в хватката на много силен спазъм.
— Това е всичко, което имаме при толкова слаба реколта — изквича Надзирателят. Кръв и сос течаха по лицето му. Факс запрати бокала по него, и виното се разля по гърдите на човека. Последва чинията с димяща чорба от корени, и човекът извика, когато горещата течност се плисна върху него.
— Господарю, Господарю, не знаех!
— Очевидно Руата не може да посрещне Господаря си както подобава. Трябва да се откажеш от нея — чу се да казва Ф’лар.
Той бе шокиран да чуе тези думи от собствената си уста не по-малко от всички останали в залата. Настана тишина, нарушавана единствено от падането на насекоми от тавана и капенето на супата от корени от раменете на Надзирателя по плочите. Изскърцването на тока на ботуша на Факс се чу отлично, когато той се завъртя около себе си към бронзовия ездач.
Ф’лар успя да подтисне собствената си изненада и да се опита да предвиди какво би последвало по-нататък. Забеляза как Ф’нор бавно се надигна с ръка на дръжката на ножа.
— Не ви чух добре? — запита Факс. Лицето му беше безизразно, очите примигваха.
Неспособен да си обясни как е изтърсил такова дразнещо предизвикателство, Ф’лар зае ленива поза и произнесе с маниерна забавеност:
— Вие споменахте, Господарю, че ако някое от вашите Хранилища не може да издържа себе си и да посрещне законния си владетел, ще се откажете от него.
Факс върна погледа си на Ф’лар. Лицето му отрази поток от бързо подтиснати емоции, доминирани от блясък на триумф. Ф’лар, с лице все още беше вкаменено в израз на безразличие, бързо обмисляше случилото се. В името на Яйцето, беше ли загубил той всякакво чувство за прикритост?
Демонстрирайки пълна разсеяност, той набоде някакви зеленчуци на ножа си и започна да ги глозга. Докато до правеше, забеляза Ф’нор бързо да оглежда залата, изучавайки всекиго. Внезапно Ф’лар разбра какво се е случило. Чрез изказването на това твърдение той беше се подчинил по някакъв начин на прикрита употреба на силата. Ф’лар, бронзовият ездач, щеше да бъде поставен в ситуация, в която щеше да му се наложи да се бие с Факс. Защо? Поради каква нужда? За да накара Факс да се откаже от Хранилището? Невероятно! Такава промяна в хода на събитията можеше да има само едно обяснение. У него се надигна тържествуване, остро като болка, той едва успя да запази позата си на скучно безразличие. Всичко, което можеше да направи, беше да насочи вниманието си към отклоняване на Факс, ако той започне да настоява за дуел. Един дуел не би бил от полза за никого. Той, Ф’лар, нямаше време за губене.