Над нея, на Високата Кула, големият бронзов дракон издаде странно изръмжаване. Многофасетните му очи блестяха в настъпващата тъмнина.
Несъзнателно тя го накара да замълчи, както би накарала уер-пазача. Ах, този уер-пазач. Той не беше се показал от дупката си, докато тя минаваше. Тя го чуваше как дърдори в паниката си. Драконите щяха да го докарат до смърт от ужас.
Наклонът на пътя в посока работилниците придаде скорост на летящите й стъпала, и тя трябваше да спре с плъзгане пред каменното жилище на акушерката. Почука по затворената врата. Отвътре се чу уплашено и учудено възклицание.
— Раждане. Раждане в Хранилището — извика Лесса между две поемания на въздух.
— Раждане? — чу се приглушен вик, и резетата на вратата бяха дръпнати. — В Хранилището?
— Дамата на Факс, и ако цениш живота си, бързай. Защото, ако е момче, ще бъде бъдещият собствен господар на Руата.
Това трябва да я подтикне към действие, помисли си Лесса, и в този момент вратата беше отворена от стопанина на жилището. Лесса виждаше иззад него как акушерката бързо събира нещата си, пъхайки ги в шала. Тя избута жената навън и нагоре по пътя, водещ нагоре по наклонения път към Хранилището, под вратата на Кулата, и я удържа да не побегне при вида на гледащия надолу към нея дракон. След това я въведе в двора и я избута, въпреки съпротивата й, в Залата.
Жената се запъна на вътрешната врата, спряна от зрелището. Господарят Факс, с крака, вдигнати на сглобяемата маса, чистеше ноктите си с острието на ножа, все още подсмивайки се. Драконовите ездачи в уеровите си туники тихо се хранеха около един поднос, докато стражите на Факс се бяха събрали около печеното.
Бронзовият ездач забеляза влизането им и предупредително посочи към вътрешното Хранилище. Акушерката изглеждаше замръзнала на място. Лесса напразно я теглеше за ръката, молейки я да пресече Залата. За нейна изненада, бронзовият ездач тръгна към тях.
— Върви бързо, жено, леди Гема ще ражда преждевременно — каза той и посочи повелително към входа на Хранилището. Видът му беше намръщен и загрижен. Той я хвана за рамото и я поведе, въпреки нежеланието й, към стъпалата. Лесса я дърпаше за другата ръка.
Когато стигнаха до стълбите той отпусна хватката си, кимвайки на Лесса да я изпрати по останалата част от пътя. Едва когато достигнаха до вътрешната врата, Лесса забеляза колко внимателно ги наблюдава драконовият ездач. Гледаше дланта й върху ръката на акушерката. Лесса погледна внимателно към ръката си и я видя, като че ли принадлежеше на странник — дългите пръсти, добре оформени въпреки мръсотията и изпочупените нокти, малка длан с деликатни кости, поставена грациозно въпреки силата на хватката. Тя я замъгли.
Леди Гема наистина раждаше трудно, и не всичко беше наред. Когато Лесса се опита да се измъкне от стаята, акушерката я погледна с такъв ужас, че тя покорно остана. Очевидно беше, че другите дами на Факс са безполезни. Те се бяха насъбрали от едната страна на високото легло, въртяха ръце и разговаряха с пискливи и възхитени гласове. Наложи се Лесса и акушерката да съблекат леди Гема, да я успокоят и да държат ръцете й по време на спазмите.
От красотата на лицето на бременната жена беше останало много малко. Тя се потеше силно, кожата й беше посивяла. Гълташе въздух с усилие и хапеше устните си, за да не извика.
— Нещо не върви добре — измърмори полугласно акушерката. — Хей, ти, спри да се мотаеш — нареди тя, обръщайки се към една от покрякващата групичка. Нерешителността й беше изчезнала, когато новите й задължения временно й даваха права над високопоставените. — Донеси ми топла вода. Подай тези парцали отгоре. Намери нещо топло за бебето. Ако се роди живо, ще трябва да се пази от течение и студ.
Убедени от тираничния й тон, жените спряха да дърдорят и й се подчиниха.
Ако то оживее, отекнаха отново думите в главата на Лесса. Ако оцелее, ще бъде господар на Руата. Подчинен на Факс? Намерението й не беше точно такова…
Леди Гема сляпо потърси ръцете на Лесса, и, въпреки желанието си, Лесса й отвърна с такова успокоение, каквото можеше да предостави здравата хватка на родилката.
— Кърви твърде много — промърмори акушерката. — Повече парцали.
Жените започнаха отново да шумят, изпускайки леки писъци на страх и протест.
— Тя не трябваше да пътува толкова далече.
— И двамата ще умрат.
— Ох, толкова много кръв!
Твърде много кръв, мислеше си Лесса. Между нея и мен няма вражда. И детето идва твърде рано. То ще умре. Тя погледна надолу към измъченото лице и окървавената долна устна. Ако тя не вика сега, защо извика тогава? Лесса беше обхваната от бяс. Тази жена поради някаква скрита причина беше разсеяла Факс и Ф’лар умишлено точно в ключовия момент. Тя почти смачка ръцете на леди Гема в своите.