Болката от това неочаквано действие изтръгна Гема от краткия й отдих между разтърсващите я спазми, които я стягаха на все по-кратки и по-кратки интервали. Мигайки, за да отърси от очите си потта, тя ги фокусира отчаяно върху лицето на Лесса.
— Какво съм ти направила? — изхърка тя.
— Какво ли? Руата вече почти беше в ръцете ми, когато ти издаде тоя фалшив стон — каза Лесса с наведена глава, така че дори акушерката при краката на леглото да не може да я чуе. Беше толкова ядосана, че се е разкрила, че не я интересуваше, че жената е близо до смъртта.
Очите на леди Гема се разшириха. — Но… драконовият ездач… Факс не бива да убие драконовия ездач. Останали са толкова малко бронзови ездачи. Те са нужни всички. И старите легенди… звездата… звездата… — Разтърси я силен спазъм и тя не можа да продължи. Тежките пръстени на ръцете й се впиха в ръцете на Лесса, когато тя се хвана за момичето.
— Какво имаш предвид? — запита Лесса с неравен шепот.
Но агонията на жената беше толкова интензивна, че тя едва можеше да диша. Очите й сякаш щяха да изпаднат от очниците. Лесса беше ожесточена, въпреки че в нея се въртяха всякакви емоции освен отмъстителност. Беше шокирана от дълбоко женския инстинкт да облекчи болката на жена в тежко положение. Дори и в това състояние думите на леди Гема отекваха в главата й. Значи жената се беше опитала да защити не Факс, а драконовия ездач. Звездата? Червената звезда ли имаше предвид? Какви стари легенди?
Акушерката постави двете си ръце на корема на Гема, натискайки надолу и напявайки съвети на жената, потънала в болката прекалено много, за да може да чува. Гърчещото се тяло се изви в конвулсия, повдигайки се от леглото. Когато Лесса се опита да я подхване, леди Гема отвори очи широко. Изражението й беше на безкрайно облекчение. Тя рухна в ръцете на Лесса и остана неподвижна.
— Тя е мъртва! — изпищя една от жените и избяга, пищейки, от стаята. Гласът й отекваше надолу от каменните стени. — Мъртва… ъртва… тва… ааааа — отекна назад към поразените жени, които стояха неподвижни в шок.
Лесса положи жената обратно на леглото, гледайки изумена странно триумфалната усмивка на лицето на Гема. Отдръпна се в сянката, потресена повече от когото и да било. Тя, която никога не се беше спирала пред нищо, което би отблъснало Факс или би съсипало още повече Руата, трепереше от угризения на съвестта. Тя беше забравила в еднопосочното си увлечение, че може да има и други мотивирани от омраза към Факс. Леди Гема беше една от тях, и тя беше изпитала много повече пряка бруталност и унижения, отколкото Лесса. А Лесса беше мразела леди Гема, и беше изляла тази омраза върху жена, която заслужаваше уважението и поддръжката й много повече, отколкото порицанието й.
Лесса разтърси глава, за да разсее аурата на трагедия и отвращение от себе си, която заплашваше да я залее. Нямаше време за съжаление или разкаяние. Не сега. Не когато, довеждайки до смъртта на Факс, тя можеше да отмъсти не само за своите страдания, но и за тези на Гема!
Така трябваше. И тя разполагаше с необходимия лост. Детето… да, детето. Щеше да каже, че е живо. И че е мъжко. Драконовият ездач щеше да трябва да се бие. Той беше чул и потвърдил клетвата на Факс.
Усмивка, подобна на тази на лицето на мъртвата жена, прекоси това на Лесса, докато тя бързаше надолу по коридорите към Залата.
Тя вече почти влизаше в Залата, когато усети, че е позволила на предусещането за триумф да наруши самодисциплината й. Лесса спря на входа и бавно пое дълбоко въздух. След това отпусна рамене и слезе по стълбите, превърнала се отново в неугледна слугиня.
Носителката на вестта за смъртта хлипаше в краката на Факс.
Лесса изскърца със зъби, за да подтисне удвоената омраза към владетеля. Той беше щастлив, че леди Гема е починала, раждайки неговото дете. Дори в момента той нареждаше на истеричната жена да предаде на последната му фаворитка да се присъедини към него, без съмнение за да я обяви за своя първа дама.
— Детето е живо — извика Лесса с променен от гнева и омразата глас. — Момче е.
Факс скочи на крака, ритвайки настрана плачещата жена, и зловещо се озъби към Лесса.
— Какво казваш, жено?
— Детето е живо. Момче е — повтори тя, спускайки се по стълбите. Беше удоволствие да се види недоверието и яда на Факс. Хората на Надзирателя прекъснаха нестройните си наздравици.
— Руата има нов Господар. —
Драконите изръмжаха.
Желанието й да постигне целта си беше толкова силно, че тя пропусна да забележи реакцията на останалите в залата, както и безпричинното изръмжаване на драконите.