Факс се хвърли в действие. Той скочи през разделящото ги място, изревавайки че не приема новините. Преди Лесса да успее да се отдръпне, юмрукът му се стовари върху лицето й. Тя беше съборена встрани от стълбите, падна тежко на каменния под и остана да лежи там неподвижна като купчинка мръсни парцали.
— Спри, Факс! — преряза тишината гласът на Ф’лар, когато Господарят на Високите склонове вдигна крак да ритне неподвижното тяло.
Факс се завъртя. Ръката му автоматично се сви около дръжката на ножа.
— Беше чуто и потвърдено, Факс, — предупреди го Ф’лар с ръка, протегната в предупредителен жест, от драконови ездачи. Спазвай дадената и потвърдена клетва!
— Потвърдена? От драконови ездачи? — изкрещя Факс с ироничен смях. — Искаш да кажеш, от драконови баби — изсъска той. Очите му блестяха предизвикателно и той направи презрителен жест към тях.
Той моментално бе стреснат от скоростта, с която ножът на бронзовия ездач се появи в ръката му.
— Драконови баби? — запита Ф’лар. Присвитите му устни откриваха зъбите, в гласа му се таеше опасна мекота. Светлината на светилниците пробляскваше по кръжащото острие, докато той приближаваше към Факс.
— Баби! Паразити върху Перн. Край на силата на Уейра! Край, за добро — изръмжа Факс, скачайки напред към бойното поле.
Двамата противници усещаха суетенето зад тях, грубото разбутване на таблите, за да се освободи място за дуелиращите се. Ф’лар не можеше да си позволи да погледне към неподвижното тяло на работничката, но беше сигурен, съзнателно и инстинктивно, че тя е източникът на силата. Беше го усетил, когато тя влезе в стаята. Ръмженето на драконите го потвърди. Ако това падане я беше убило… Той се приближи към Факс, отскачайки настрани, за да избегне замаха на острието, когато Факс насочи атаката си в мощен удар.
Ф’лар лесно избягна удара, отбелязвайки обхвата на противника си, и реши, че има тук леко предимущество. Той остро си каза, че предимуществото не е особено голямо. Факс имаше несравнимо повече опит в убиването в ръкопашен бой, отколкото той, чиито дуели в тренировъчната зала винаги свършваха с първата кръв. Ф’лар реши, че трябва да избягва близкия бой с масивния Господар. Мъжът беше широкоплещест и опасен дори само с масата си. Ф’лар трябваше да използува бързина, а не груба сила.
Факс финтираше, опитвайки се да намери слаби или неприкрити места у Ф’лар. Двамата се присвиха, гледайки се от шест фута разстояние. Ръцете с ножовете се размахваха, свободните ръце разперваха пръсти, готови да сграбчат.
Факс отново нападна. Ф’лар му позволи да се доближи точно толкова, за да се отклони от удара му и да замахне с отметнатата назад ръка. Усети как платът се разкъсва под върха на ножа му и чу как Факс изръмжа. Владетелят скочи на крака по-бързо, отколкото изглеждаше способно туловището му, и Ф’лар трябваше да му убягва втори път, усещайки одраскването на ножа на Факс по тежката му уерова куртка.
Двамата обикаляха мрачно, дебнейки се един друг да открият пробиви в защитата си. Факс се метна напред, опитвайки се да превърне тежестта си в предимство срещу по-лекия и по-бърз противник, като го притисне между вдигнатата платформа и стената.
Ф’лар контрира, привеждайки се под удрящата ръка на Факс и замахвайки косо към хълбока му. Владетелят го сграбчи, дърпайки жестоко, и Ф’лар беше притиснат до другия му хълбок, напъвайки се отчаяно да удържи с лявата си ръка ръката с ножа далече. Ф’лар рязко вдигна коляно и едновременно се присви, за да подчертае удара. След това това отскочи, когато Факс изхърка и се присви от болката в слабините. Ф’лар се плъзна назад. Острото парене в лявото му рамо му сочеше, че не се е измъкнал недокоснат.
Лицето на Факс почервеня от гняв, и той изхърка от болката и шока. Но Ф’лар нямаше време да се възползува от моментното предимство, тъй като побеснелият Господар се изправи и атакува. Ф’лар трябваше бързо да се дръпне настрани, преди Факс да се сблъска с него. Ф’лар дръпна масата с месото между тях, обикаляйки я внимателно и свивайки рамото си, за да определи дълбочината на раната. Усещането беше като от изгаряне от въглен. Движенията бяха болезнени, но ръката можеше да бъде използувана.
Внезапно Факс грабна шепа парчета месо от един поднос и ги запрати по Ф’лар. Драконовият ездач отскочи, и Факс заобиколи масата със скок. Инстинктът подсказа на Ф’лар да се хвърли настрани, докато блестящото острие на ножа мина на инчове от корема му. Собственият му нож се впи в ръката на Факс. В миг те отново бяха отново лице в лице, но лявата ръка на Факс висеше неподвижно.