За част от секундата той беше съборен на земята, премятайки се между камъните и опитвайки се да се изправи отново, за да посрещне противника си. Силата на първия удар обаче го беше зашеметила, и той се оказа по гръб, виждайки уер-пазача. Люспестото тяло летеше право към него.
В същия момент той чу изненаданото възклицание на Лесса и рева на Мнемет. Огромната глава на дракона летеше напред, за да блъсне уер-пазача настрани, по-далече от драконовия ездач. Но в мига, в който тялото на уер-пазача се изпъна в скок, Лесса извика:
— Не го убивай! Не го убивай!
Съскането на уер-пазача премина в страдалчески предупредителен вик и той се изви по невероятен начин във въздуха, за да промени траекторията си. Когато падна върху плочите на двора на краката си, Ф’лар чу глухото изпукване, с което силата на приземяването пречупи гръбнака му.
Преди той да успее да се изправи на краката си, Лесса прегръщаше ужасната глава с изкривено от мъка лице.
Мнемет наведе глава и нежно потупа тялото на умиращия уер-пазач. Информира Ф’лар, че животното беше се досетило, че Лесса напуска Руата, нещо, което човек от нейния род не бива да прави. Единственото, което беше могло да предположи в старческото си объркване, е че Лесса е в опасност. Когато беше чуло бързата команда на Лесса, то беше поправило грешката си с цената на живота си.
— Той само се опитваше да ме защити — добави Лесса. Гласът й прекъсваше и тя се изкашля. — Той беше единственият, на когото можех да вярвам. Единственият ми приятел.
Ф’лар потупа неловко момичето по рамото, потресен от това, че някой може да се унижи до това да твърди, че е приятел с уер-пазач. Той се намръщи от болката — падането беше отворило отново раната от нож в рамото.
— Наистина предан приятел — каза той, чакайки търпеливо, докато светлината в зелено-златните очи на уер-пазача помръкна и изчезна.
Всички дракони надигнаха глас във високата, ужасяваща нота, изправяща косите, почти извън обхвата на слуха, с която те изпращаха загиналите от техния род.
— Но той беше само уер-пазач — промърмори Лесса, изумена от жеста на уважение, с широко отворени очи.
— Драконите оказват чест на това, което те биха направили — отбеляза сухо Ф’лар, отричайки да е отговорен за това.
Още един дълъг момент Лесса гледаше надолу към отблъскващата глава. След това я положи на камъните и погали свитите крила. Бързите й пръсти отвориха ключалката, която държеше веригата около врата на уер-пазача, и тя я запрати яростно надалече.
Лесса се надигна с плавно движение и решително отиде до Мнемет, без да се оглежда настрани. Тя стъпи леко на вдигнатия крак на дракона и седна, както й посочи Ф’лар, на голямата шия.
Ф’лар огледа двора и тези от ятото, които оставаха тук. Жителите на Хранилището бяха предпочели закрилата на Голямата зала. Когато всички ездачи от ятото се отдръпнаха настрани, той се покатери на шията на Мнемет, зад момичето.
— Дръж се здраво за ръцете ми — нареди й той, хвана се за малка кожна гънка на шията и изкомандува дракона да полети.
Пръстите й се свиха спазматично около китките му, когато големият бронзов дракон се вдигна във въздуха. Огромните криле биеха силно, за да може да набере височина при вертикалното излитане. Мнемет предпочиташе да излита от върха на кула. Драконите обичаха да мързелуват. Ф’лар се огледа назад и видя другите драконови ездачи да се подреждат в линия за полет, разширявайки разстоянията помежду си, за да покрият празните места на останалите да пазят Руата.
Когато достигнаха достатъчна височина, той каза на Мнемет да се пренесе през между в Уейра.
Само едно зяпване сочеше изумлението на момичето, когато те се гмурнаха между. Въпреки че беше привикнал към игличките на страховития студ, той все още смяташе усещането за дразнещо. Но рядко някое прехвърляне отнемаше повече време, отколкото да се изкашля човек три пъти.
Мнемет изръмжа потвърждение на спокойната реакция на кандидатката, когато те се измъкнаха отново от ужасяващото между. Тя не се беше изплашила или изпищяла в паника, както правеха другите жени. Ф’лар усети с ръката, притисната до ребрата й сърцето й да удря силно, но това беше всичко.
И те вече бяха над Уейра и Мнемет свиваше криле в плъзгащ се полед в ярката дневна светлина, на половин свят разстояние от нощната Руата.
Дланите на Лесса стиснаха ръцете му, този път от учудване, докато те кръжаха над голямата каменна падина на Уейра. Ф’лар се вгледа в лицето на Лесса, зарадван от удоволствието, което виждаше върху него; тя не показваше нито следа от страх, когато те висяха хиляда драконови дължини над високите планински вериги на Бенден. След това, когато седемте дракона обявиха с рев пристигането си, на лицето й се появи недоверчива усмивка.