Другите драконови ездачи полетяха надолу в широка спирала, надолу, надолу, надолу, докато Мнемет предпочиташе да се спуска на мързеливи кръгове. Драконовите ездачи се разделиха ловко и се спуснаха всеки към своето място в пещерите на Уейра. Мнемет накрая завърши ленивото си доближаване до тяхното жилище, остро подсвирна сам на себе си, намалявайки скоростта с присвиване на крилете, и накрая леко кацна на скалистия ръб. Наведе се, когато Ф’лар пусна момичето на грубата скала, издраскана от хиляди ноктести приземявания.
— Този път води само към жилището — каза й той, когато влязоха в сводестия коридор, достатъчно широк за преминаването на големите бронзови дракони.
Когато достигнаха до огромната естествена пещера, която беше негова откакто Мнемет достигна зрелостта си, Ф’лар я огледа наново. Впечатленията му бяха поостарели през първото му продължително отсъствие от Уейра. Огромната кухина беше без съмнение по-голяма от повечето от залите, които бяха посетили заедно с Факс. Тези зали бяха предвидени да се събират в тях хора, а не да живеят дракони. Но внезапно той забеляза, че собственото му жилище е почти също така запуснато, както и цялата Руата. Бенден със сигурност беше един от най-старите драконови Уейрове, както и Руата беше едно от най-старите Хранилища, но това не можеше да бъде извинение за нищо. Колко дракони ли бяха лежали в тази кухина, за да докарат твърдата скала до това да съответствува на драконовите пропорции! Колко много крака бяха изтривали пътя зад драконовото леговище към стаята за спане и към банята, оттатък която естествен топъл извор даваше винаги чиста вода! Но гоблените по стените бяха избледнели и разнищени, и по прага и по пода имаше кални петна, които лесно биха могли да бъдат почистени.
Той забеляза как Лесса застана нащрек, когато той спря в спалнята.
— Трябва да нахраня Мнемет незабавно, така че можеш да се окъпеш първа — каза той, като претърси един сандък и намери чисти дрехи за нея, остатъци от предишните жители на стаята, но много по-прилични, отколкото сегашните й парцали. Внимателно постави обратно в сандъка бялата вълнена роба, която беше традиционното облекло при Впечатване. Тя щеше да я носи по-късно. Хвърли в краката й няколко одеяния и торбичка с каша от сапун и пясък, и посочи към гоблена, който прикриваше пътя към банята. След това я остави с купчината дрехи пред краката, тъй като тя не се беше опитала да подхване нищо.
Мнемет му съобщи, че Ф’нор храни Кант, и че той, Мнемет, също е гладен. Тя не вярваше на Ф’лар, но не се боеше от него самия.
— Че защо трябва да се бои от теб? — запита Ф’лар. — Ти си братовчед на уер-пазача, който й беше единственият приятел.
Мнемет информира Ф’лар, че той, един напълно пораснал бронзов дракон, няма никаква връзка с никакъв долен, пълзящ, окован и свитокрил уер-пазач.
— Тогава защо го изпратихте както се изпраща дракон? — запита Ф’лар.
Мнемет го осведоми високомерно, че е подходящо и справедливо да се тъжи за смъртта на предано и саможертвено същество. Дори един син дракон не би отрекъл факта, че Руатският уер-пазач не беше предал информацията, която му беше поверена, въпреки че е бил силно притиснат да го направи от самия Мнемет. Също така той беше успял чрез физическата си ловкост да насочи атаката си настрани от Ф’лар, въпреки че това му е костувало живота, което го възвисява до достойна за драконите смелост. Разбира се, че драконите биха отдали почит при смъртта му.
Ф’лар, изпитвайки удоволствие от това, че му се беше удало да подразни бронзовия дракон, се усмихна вътрешно. С голямо достойнство Мнемет се плъзна надолу към площадката за хранене.
Ф’лар скочи, след като Мнемет се приземи близо до Ф’нор. Тупването на земята му подсказа, че нямаше да е зле да беше накарал момичето да му превърже рамото. Той гледаше как бронзовият дракон се спуска към най-близкото тлъсто животно от стадото за храна.
— Излюпването наближава — приветствува Ф’нор брат си, и се усмихна нагоре към него, приклеквайки. Очите му блестяха от удоволствие.
Ф’лар кимна замислено.
— Ще има измежду кого да избираме за мъжките — изпусна той, знаейки, че Ф’нор шеговито крие ценните новини.
Те двамата гледаха как Ф’норовият Кант отдели от стадото една самка. Кафявият дракон ловко грабна дърпащото се животно с една лапа и се издигна, кацайки на един незает скален ръб, за да похапне.
Мнемет довърши първото животно и прелетя отново над стадото към площадката оттатък. Той отдели едра бягаща птица и я вдигна в ноктите си. Ф’лар наблюдаваше как той се издига, изпитвайки трепет на гордост от махащите с лекота криле, от слънчевите отблясъци по бронзовото туловище, блясъкът на сребристите нокти, разтворени за кацане. Той никога не се уморяваше да гледа как лети Мнемет или да се удивлява не несъзнателната му грациозност и сила.