Лесса бавно се надигна, предупреждавайки уер-пазача да бъде също така зъл към нея, както и към останалите, ако наоколо има някой. Той обеща да й се подчини, люлеейки се напред-назад, за да подчертае неохотата си.
Първите лъчи на слънцето пробляснаха над външната стена на Хранилището, и уер-пазачът с вик се плъзна в мрачното си гнездо. Лесса се прокрадна бързо обратно към кухнята и сиренарната.
Ф’лар, седнал на голямата шия на бронзовия Мнемет, се появи пръв в небето над главното Хранилище на Факс, така нареченият Господар на Високите склонове. Зад него, правилно подредени като клин, се появиха ездачите от неговото ято. Ф’лар провери подреждането автоматично; то беше така прецизно, както и в момента на навлизането им между.
Докато Мнемет извършваше завоя, който щеше да ги доведе до границата на Хранилището, в съответствие с приятелския характер на това посещение, Ф’лар разглеждаше с отвращението на драконов ездач лошото състояние на защитата на хребета. Ямите за огнен камък бяха празни, и изсечените в скалата жлебове, тръгващи от тях към всички посоки, бяха позеленели от растящия мъх.
Имаше ли поне един Господар на Перн, който да поддържа Хранилището си чисто от растителността в съответствие с древните закони? Устните на Ф’лар се свиха в тънка линия. Когато това Търсене завърши, и Впечатването бъде направено, в Уейра ще трябва да се свика един сериозен, наказващ Съвет. И, в името на златната черупка на кралицата, той, Ф’лар, смяташе да бъде неговият председател. Той щеше да замени летаргията с индустрия. Щеше да изкорени зелените и опасни плевели от височините на Перн, щеше да изтръгне стъблата на тревата от каменните им гнезда. Няма да бъде забравена нито една зелена опушка в нито една ферма. И десятъкът, който досега беше даван толкова мизерно и просяшки, щеше да се изпраща с подобаваща редовност в Драконовия Уейр под заплаха от изпепеляване с огнен камък.
Мнемет избоботи утвърдително, свивайки криле, за да кацне на тревясалите гранични камъни на Факсовото Хранилище. Бронзовият дракон изплющя с големите си криле, и Ф’лар чу предупреждаващата тръба в Голямата кула на Хранилището. Той подсказа, че иска да слезе, и Мнемет приклекна на колене. Ф’лар застана до огромната, подобна на клин глава на дракона, дипломатично очаквайки пристигането на Господаря на Хранилището. Разгледа спокойно долината под тях, потънала в мараня под топлите пролетни слънчеви лъчи. Игнорираше прикритите глави, които го наблюдаваха през процепите на парапета и прозорците по стените на Крепостта.
Ф’лар не се обърна, когато повеят на вятъра изотзад оповести пристигането на останалите от ятото. Той усети обаче кога Ф’нор, кафявият ездач, който по съвпадение му беше и полубрат, зае обичайната си позиция от лявата му страна, една драконова дължина по-назад. С крайчеца на окото си Ф’лар забеляза как Ф’нор старателно премазва с тока на ботуша си тревата, вкопчила се между камъните.
Иззад стените на крепостния двор, оттатък отворените врати, се чу заповед, приглушена до силен шепот. Почти веднага зад тях се появи, марширувайки, група хора, водени от средно висок, здраво сложен мъж.
Мнемет изви шия, навеждайки глава така, че брадичката му се опря на почвата. Многофасетните му очи проблясваха на височината на главата на Ф’лар с отвлечен интерес към приближаващата се група. Драконите не можеха да разберат защо предизвикват такъв малодушен страх сред обикновените хора. Само в един миг от живота си драконът можеше да атакува човек, и това можеше да бъде простено поради незнание. Ф’лар не можеше да обясни на дракона политиката, скрита зад нуждата да се предизвиква страх и у селяните, и у Господаря, и у занаятчиите. Той можеше обаче да забележи, че страхът и смущението, изписани по лицата на приближаващия ги взвод, които озадачаваха Мнемет, бяха странно приятни за него, Ф’лар.