Лесса дочу гръмко напяване откъм залата. Хвърляйки поглед към наблюдаващите, тя разбра, че то идва от наблюдаващите бронзови дракони, защото това беше раждането на тяхната партньорка, тяхната кралица. Напяването се засили когато черупката се разчупи на парчета и се появи златното, блестящо тяло на новата женска. Тя се измъкна, забивайки острата си човка в мекия пясък, и попадна за момент в капан. След това се изправи, пляскайки с мокрите си криле, смешна и нелепа с тромавата си слабост, и внезапно, с неочаквана бързина, се хвърли към вкаменените от ужас момичета. Преди Лесса да успее да мигне, тя разтърси първото момиче с такава злоба, че се чу как главата й изпуква и тя рухна неподвижна на пясъка. Изоставяйки я, драконицата скочи към второто момиче, но не прецени правилно разстоянието и падна, посягайки с нокът да се опре и раздирайки тялото на девойката от рамото до бедрото. С писъка си смъртно раненото момиче отвлече дракона и изтръгна останалите от ужасения им транс. Те се пръснаха в паническо объркване, тичайки, бягайки, скачайки, спъвайки се, падайки по пясъка, към изхода, през който бяха излезли момчетата.
Когато златистият звяр, пищейки жално, се хвърли надолу от издигнатата арена към пръснатите жени, Лесса скочи. Защо това глупаво, празноглаво момиче не беше отстъпило настрана, помисли си Лесса, сграбчи клинообразната глава, не много по-голяма на тази възраст от собственото й тяло. Дракончето беше толкова тромаво и слабо, че само си беше най-злият враг.
Лесса завъртя главата така, че многофасетните очи да погледнат към нея… и се оказа изгубена в този дъгоцветен поглед.
Изпълни я чувство на радост, чувство за топлина, нежност, чиста възбуда, и мигновено респект и уважение заляха ума, сърцето и душата й. Никога повече нямаше да й липсва адвокат, защитник, сърдечна приятелка, знаеща всеки миг настроението на ума и сърцето й, нейните желания. Колко чудесна е Лесса, вмъкна се някаква мисъл в нейните представи, колко е красива, колко е приятна, колко мъдра, колко смела и умна!
Механично Лесса се протегна да почеше точното място на меките гънки на клепачите.
Дракончето премига към нея тъжно, съжалявайки, че я е изплашило. Лесса успокояващо потупа леко влажната, мека шия, извита доверчиво към нея. То се плъзна на една страна и едното крило се набучи на задния му нокът. Болеше. Лесса внимателно повдигна неправилно поставения крак, освободи крилото и го сгъна обратно до гръбнака.
От гърлото на драконицата се понесе тихо мъркане. Очите й следяха всяко движение на Лесса, отправи към нея лек намек. Лесса покорно се погрижи за другата клепачна гънка.
Дракончето извести, че е гладно.
— Ей сега ще ти намерим нещо за хапване — увери я Лесса оживено и премига към нея с удивление. Как можеше да бъде толкова груба? Та нали тази малка фурия току-що беше сериозно ранила, ако не и убила, две жени.
Тя не можеше да повярва, че може изведнъж да изпита такава симпатия към животното. Въпреки това, да защищава новоизлюпеното беше за нея най-естественото нещо на света.
Дракончето изви шията си, за да погледне Лесса право в очите. Рамот повтори натъжено колко отчаяно гладна е, толкова дълго затворена в тази черупка без каквато и да е храна.
Лесса се учуди откъде може да знае името на златната драконица, на което Рамот отговори: Защо да не си знам собственото име, след като то си е единствено и само мое? След това Лесса направо се изгуби в чудото на тези магнетично изразителни очи.
Без да обръща внимание на спускащите се бронзови дракони, нито на присъствието на ездачите им, Лесса галеше главата на най-чудното същество на цял Перн, отлично предвиждайки проблеми и успехи, но най-вече сигурна, че Лесса от Перн е Стопанка на Уейра с Рамот Златната отсега завинаги.
ЧАСТ ВТОРА
ДРАКОНОВИЯТ ПОЛЕТ
— Ако кралиците не трябва да летят, тогава защо са им криле? — запита Лесса. Спокойният и вразумителен тон вече й костуваше доста усилия.
Тя трябваше да научи, че (въпреки че за нея беше естествено да се успокоява) трябва да се успокоява дискретно. За разлика от повечето жители на Перн, драконовите ездачи бяха способни да усещат силната емоционална аура.
Тежките вежди на Р’гул се събраха в удивено смръщване и той затвори уста раздразнено. Лесса разбра отговора му още преди той да го изцеди.