Манора изгледа Лесса внимателно. Очите й бяха потъмнели от загриженост. Лесса изчакваше. Умишлено беше поставила Манора в ситуация, в която жената трябваше или да лъже откровено, което щеше да бъде отвращаващо за личност като нейната, или да се отклонява от прекия отговор, което щеше да бъде по-информативно.
— Липсата на особени основания може да бъде опасна в тези времена. Абсолютно опасна — каза твърдо Манора, и без да усети, се изчерви. — Не и когато кралицата расте толкова бързо. Вие трябва да бъдете тук. — Неочаквано предупредителният й намек, направен с върховна тревожност, впечатли Лесса повече, отколкото всичките помпозни нравоучения на Р’гул относно постоянната грижа за Рамот.
— Вие трябва да бъдете тук — повтори Манора с открит страх.
— Кралиците не летят — напомни й кисело Лесса. Тя подозираше, че Манора ще повтори С’леловия отговор на това твърдение, но по-възрастната жена внезапно превключи на по-безопасна тема.
— Не можем, дори на половин порция, — издърдори Манора, без да си поеме дъх, размествайки нервно дъсчиците, — да изкараме целия Студен период.
— Имало ли е изобщо някога преди такъв недостиг… по времето на Традициите? — запита Лесса с ядовита благост.
Манора вдигна въпросителен поглед към Лесса, която се изчерви, засрамена от себе си заради стоварването на раздразнението й от драконовите ездачи на главата на жената. Разкаянието й беше двойно, когато Манора мрачно прие мълчаливото й извинение. В този миг решението на Лесса да разбие доминирането на Р’гул над Уейра и над самата нея изкристализира окончателно.
— Не, — продължи Манора спокойно, — традиционно — и тя се усмихна криво към Лесса — на Уейра се изпращат първите плодове на земята и лова. Наистина, през последните Обороти доставките ни хронично не достигаха, но това нямаше значение. Нямахме млади дракони, които да храним. Те ядат здравата, както знаете. — Погледите на двете жени се сключиха във вечното женско изумление от прищевките на младите, за които те се грижат. След това Манора повдигна рамене. — Ездачите ходеха на лов с животните си по Високите склонове или по Керунското плато. Сега обаче…
Тя направи безпомощна гримаса, за да подскаже, че ограниченията на Р’гул са ги лишили от това облекчение в снабдяването с продоволствия.
— А някога — продължи тя, гласът й беше омекнал от носталгията, — прекарвахме най-студената част от Оборота в някое от южните Хранилища. Или, ако искахме и можехме, се връщахме по родните си места. Семействата някога се гордееха с дъщери, тръгнали със синовете на драконовия народ. — Лицето й се отпусна в тъжни бръчки. — Светът се върти, и времената се менят.
— Да — чу се Лесса да казва с неприятен глас. — Светът се върти, и времената… времената се менят.
Манора погледна към нея стреснато.
— Дори Р’гул ще види, че нямаме друг избор — продължи Манора набързо, опитвайки се да се върне към нейния проблем.
— И какво? Ще позволи на възрастните дракони да ловуват?
— О, не. Той е безкомпромисен относно това. Не. Ще трябва да търгуваме с Форт или Телгар.
В Лесса избухна възмущение. Това беше несправедливо.
— Дойде ли ден на Уейра да се наложи да купува това, което трябва да му бъде давано… — и тя спря по средата на изречението, смразена както от възможността за такава нужда, така и от неизбежното ехо от други думи. „Дойде ли ден някое от моите Хранилища да не може да издържа себе си или да посрещне както трябва законния си владетел…“ Думите на Факс отекваха в главата й. Отново ли предсказваха тези думи бедствие? За кого? И какво?
— Знам, знам — казваше загрижено Манора, без да забележи шока, в който беше изпаднала Лесса. — Това вече прелива чашата. Но ако Р’гул не позволи да се ловува благоразумно, няма да имаме друг избор. Пробождането на глада в стомаха му няма да му хареса особено.
Лесса се бореше да подтисне вътрешния ужас. Тя пое дъх дълбоко.
— Тогава сигурно ще си пререже гърлото, за да изолира стомаха — изсъска тя. Острият коментар върна живостта на мисълта й. Тя игнорира изненадания поглед на Манора и продължи.
— Традиция е ти като старша на жените от Долните Пещери да довеждаш такива неща до вниманието на Господарката на Уейра, нали?
Манора кимна, объркана от бързата смяна на настроението на Лесса.
— И съответно аз, като Стопанка на Уейра, трябва да доведа това до вниманието на Водача на Уейра, който, предполага се — тя не се опита да прикрие издевателството — предприема действия по въпроса?
Манора кимна с объркан поглед.
— Добре тогава — каза Лесса с приятен, весел глас, — ти достойно си изпълнила традиционните си задължения. Сега е мой ред да изпълня моите. Нали?