Тя отново се издигна бързо над тях, докато те наваксваха изгубената скорост и височина.
Ето така Рамот лениво флиртуваше с поклонниците си, блестяща в новоспечелената си свобода, подканяйки бронзовите да я надлетят.
Един се спусна, изтощен. Тя беше доказала превъзходството си. Скоро и втори изостави преследването, докато тя си играеше с тях, виейки се и плъзгайки се в сложни фигури. Понякога дори забравяше за тях, толкова беше погълната от трепета на полета.
Когато най-сетне й доскуча, тя се смили да погледне към следващите я, усети смътно задоволство от това, че само три големи животни все още я преследват. Разпозна Мнемет, Орт и Хат. Всички на върха на силата си; може би дори достойни за нея.
Тя се плъзна надолу, измъчвайки ги, радвайки се на изкусния им сега полет. Не можеше да понася Хат. Орт? Сега Орт беше чудесно младо животно. Тя сви криле, за да се плъзне между него и Мнемет.
Когато тя се плъзна покрай Мнемет, той внезапно сви криле и се спусна край нея. Изненадана, тя се опита да премине към реещ се полет и откри, че крилата й са заплетени в неговите и вратът му се увива здраво около нейния.
Сплетени в едно, те падаха. Мнемет, мобилизирайки запасите си от сила, разтвори криле за да забави падането им. Надманеврирана и изплашена от скоростта, с която се спускаха надолу, Рамот също разпери големите си криле. И след това…
Лесса се подхлъзна с ръце, трескаво опитващи се да напипат каквато и да било поддръжка. Тя сякаш експлодира обратно в тялото си. Всеки нерв трепереше.
— Не се сдавай, глупачко. Стой с нея — застърга гласът на Ф’лар край ухото й. Ръцете му грубо я подхванаха.
Тя се опита да фокусира очи и улови разкривения образ на стените на собственото й жилище. Тя се притисна до Ф’лар, докосвайки голата му кожа и объркано разтърсвайки глава.
— Върни я обратно.
— Как? — изкрещя тя, задъхвайки се, без да може да си представи какво може да примами Рамот настрани от такова величие.
Жилещата болка от плесници по лицето й й помогнаха да усети с гняв смущаващата близост на Ф’лар. Очите му се мятаха бясно, устата му беше изкривена.
— Мисли с нея. Тя не бива да отиде между. Стой с нея.
Треперейки при мисълта да изгуби Рамот между, Лесса я потърси и откри, все още с криле, преплетени в тези на Мнемет.
Брачната страст на двата дракона в този момент се разгърна и включи и Лесса. Сякаш я потопи приливна вълна, надигнала се неумолимо от морето на душата й. Със самотен вик тя прегърна Ф’лар. Усети тялото му, непоклатимо като скала срещу нейното, твърдите му ръце я повдигнаха, устните му се впиха безмилостно в нейните, докато тя потъваше в следващата неочаквана вълна от желание.
— Сега! Ние ще ги върнем живи и здрави у дома — мърмореше той.
Ф’лар внезапно се събуди. Вслуша се внимателно, дочу и беше успокоен от доволното боботене на Мнемет. Бронзовият дракон беше кацнал на ръба на площадката пред леговището на кралицата. Всичко долу в чашата на Уейра течеше мирно по реда си.
Мирно, но различно. Ф’лар забеляза това през очите и чувствата на Мнемет почти мигновено. През нощта нещо в Уейра се беше променило. Ф’лар си позволи доволна усмивка при спомена за бурните събития предишния ден. Нещо можеше да бъде не наред.
Кой беше повикал К’нет и него обратно, чудеше се Ф’лар. Мнемет само повтаряше, че е бил повикан обратно. Защо не идентифицираше кой го е повикал?
Досадна грижа се вмъкна в размишленията на пробуждащия се Ф’лар.
— Спомня ли си Ф’нор… — започна той на глас.
Ф’нор никога не забравя заповедите ти, увери го Мнемет раздразнено. Кант ми каза, че проблясъкът на зората заварва Червената Звезда на върха на Скалата на Окото. И слънцето също е отвън.
Ф’лар прекара нетърпеливи пръсти през косата си. „На върха на Скалата на Окото, Червената Звезда все по-близо иде,“ точно както предсказват Старите Записи. И зората, когато пурпурът на Звездата проблесне през отвора на Скалата на Окото известяваше опасното преминаване и… Нишките.
Определено нямаше каквото и да било друго обяснение за това внимателно подреждане на огромни камъни и специални скали на връх Бенден. Нито пък за точните му двойници на източните краища на всеки от изоставените Уейрове.
Първо, Скалата на Пръста, на която изгряващото слънце спира за момент по време на зимното слънцестоене. След това, две драконови дължини по-назад, огромният правоъгълен Звезден камък, достигащ до гърдите на висок човек, с две стрели, изрязани на полираната му повърхност, едната сочеща точно на изток към Скалата на Пръста, другата малко по на север, към Скалата на Окото, така просто и непоклатимо изрязани в Звездния камък.