Очите на Р’гул се разшириха и той изгледа Ф’лар, сякаш никога преди не го беше виждал.
— Забравил си един много важен факт — продължи Ф’лар настойчиво. — Политиката се сменя, когато се смени водачът на Уейра. Сега Водач на Уейра съм аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет.
В момента, в който отекна тази фраза, С’лел, Д’нол, Т’бор и С’лан влязоха в стаята. Те спряха на място, вдървени от шока, гледайки неподвижната жива картина.
Ф’лар изчака, давайки им възможност да разберат, че разногласията в стаята означават, че ръководството вече наистина е в негови ръце.
— Мнемет, — каза той на глас, — повикай всички заместник-водачи на ята и кафяви ездачи. Трябва да направим някои приготовления преди нашите… гости да пристигнат. Тъй като кралицата спи, драконови ездачи, хайде в Стаята на Съвета. След вас, Стопанко на Уейра.
Той отстъпи настрани, за да отвори път на Лесса да мине. Забеляза леко изчервяване по бузите й. Значи все пак тя не можеше да командва напълно емоциите си.
Едва бяха успели да заемат местата си около Масата на Съвета, когато кафявите ездачи започнаха да пристигат. Ф’лар внимателно отбеляза леките промени в начина им на държане. Ходят по-изпъчени, реши той. И — да, настроението на безсилие и раздразнение беше заменено от напрегнато удоволствие. Тъй като всичко останало си беше същото, значи именно днешните събития трябваше да са събудили гордостта и смисъла на съществуване на Уейра.
Влязоха и Ф’нор и Т’сум, собствените му заместници. Личеше си, че са в добро и гордо настроение. Очите им проблясваха, търсейки наоколо някой, който да оспори тяхното повишение. Т’сум застана до входа, а Ф’нор пъргаво заобиколи масата и застана зад стола на Ф’лар, като пътем се спря, за да направи изпълнен с респект поклон към момичето. Ф’лар забеляза, че тя се изчерви и сведе очи.
— Кой е пред входа, Ф’нор? — запита приветливо новият Водач на Уейра.
— Господарите на Телгар, Набол, Форт и Керун, ако се съди по издигнатите флагове — отговори Ф’нор със същия тон.
Р’гул се надигна от стола си. Полуоформеният протест спря в гърлото му, когато видя израженията на бронзовите ездачи. Седналият до него С’лел започна да мънка, подръпвайки долната си устна.
— Брой на армията?
— Повече от хиляда души. В добър ред и добре въоръжени — рапортува Ф’нор безразлично.
Ф’лар хвърли на заместника си протестиращ поглед. Самообладанието беше важно нещо, безразличието беше за предпочитане пред унинието, но нямаше смисъл да се отрича, че ситуацията е доста напрегната.
— Срещу Уейра? — зяпна С’лел.
— Ние драконови ездачи ли сме, или страхливци? — кресна Д’нол и подскочи, удряйки с юмрук по масата. — Това е последната им обида.
— Наистина — съгласи се Ф’лар от все сърце.
— Това трябва да бъде прекъснато. Не можем да изтърпим повече — продължи Д’нол разгорещено, окуражен от поддръжката на Ф’лар. — Няколко огнени…
— Достатъчно — каза Ф’лар решително. — Ние сме драконови ездачи! Помнете това, и помнете — и никога не го забравяйте — че нашата роля и клетва е да защищаваме. — Той произнесе думата натъртено, забивайки във всекиго бесен поглед. — Ясно ли е? — Той погледна въпросително към Д’нол. За днес не се предвиждаше индивидуален героизъм.
— Нямаме нужда от огнен камък, — продължи той, сигурен, че Д’нол го е разбрал, — за да разпръснем тези глупави Господари. — Той се облегна и продължи по-спокойно: — Забелязах по време на Търсенето, и съм сигурен, че и вие всички също, че обикновеният жител на Хранилищата не е изгубил напълно… нека да го кажем… респекта си към рода на драконите.
Т’бор се ухили, и някой изхъмка, спомняйки си.
— О, те наистина бързо следват своите Господари, разбунтувани от негодувание и от доста вино. Но е нещо съвършено различно да срещнеш дракон, когато си разгорещен, изморен и разсъждаваш на трезва глава. Да не говорим пък когато си пеш, и наблизо няма никакво прикритие или Хранилище. — Той усещаше съгласието им по въпроса. — Ездачите също ще бъдат твърде заети с животните си, за да могат да окажат сериозна съпротива, — добави той с изхилване, подхванато от повечето хора в стаята.
Колкото и да са утешителни тези разсъждения, на наша страна са и още по-могъщи обстоятелства. Съмнявам се, че добрите ни Господари на Хранилищата са се погрижили да ги обмислят. Подозирам — той огледа сардонично ездачите — че те вероятно са ги забравили… както удобно са забравили толкова много песни за дракони… и традиции.
Време е да ги образоваме отново. — В гласа му се усещаше стомана. В стаята се понесе утвърдително мърморене. Добре, те бяха вече негови.