— Нашите гости са на платото край езерото — каза той на драконовите ездачи. Вървете по позициите си и вдигнете ятата си. Без да погледне назад, той излезе навън, подтискайки силното желание да изтича към площадката. Изобщо не искаше заложниците да бъдат наплашени до малоумие.
Надолу в долината, близо до езерцето, жените бяха леко ескортирани от четири от най-малките зелени дракони — достатъчно големи за непосветените — и жените вероятно бяха твърде изплашени да не бъдат нападнати, за да забележат, че и четиримата ездачи бяха още почти момчета. Той забеляза слабичката фигура на Стопанката на Уейра, седнала встрани от основната група. До ушите му долетя приглушен плач. Той погледна край тях, към площадката за хранене, и видя как един зелен дракон отдели от стадото едно от животните и го нападна. Друг зелен беше кацнал на скалния ръб над тях, тъпчейки се с типичната немарлива драконова лакомия. Ф’лар сви рамене и яхна Мнемет, оставяйки скалния ръб свободен за прелитащите дракони, които чакаха да вземат собствените си ездачи.
Докато Мнемет кръжеше високо над объркването от крила и блестящи тела, Ф’лар кимна утвърдително. Високият, далечен, дълъг брачен полет, допълнен с обещанието за действия, беше повдигнал духа на всички.
Мнемет изфуча.
Ф’лар не му обърна внимание, наблюдавайки как Р’гул събира ятото си. Човекът беше претърпял психологическо поражение. Ще изисква наблюдение и внимателно отношение. Почнат ли веднъж да падат Нишките, вярата му ще бъде възстановена и той ще се оправи.
Мнемет го запита трябва ли да вземат и Стопанката на Уейра.
— Тя няма работа с нас — отвърна остро Ф’лар, чудейки се защо, в името на двойната луна, бронзовият беше направил такова предложение. Мнемет отговори, че смята, че Лесса би желала да е с тях.
Ятата на Д’нол и Т’бор се надигнаха в правилна формация. Тези двамата ставаха добри водачи. К’нет поведе нагоре едно двойно ято към ръба на Чашата и изчезна за миг, за да се появи зад приближаващата се армия. С’ган, старият син ездач, организираше младите.
Ф’лар предупреди Мнемет да предаде на Кант да каже на Ф’нор да действува. С един последен поглед се увери, че камъните пред Долните Пещери са си на мястото, и даде на Мнемет сигнал да премине между.
Ларад, Господарят на Телгар, изучаваше с поглед монолитните височини на Бенденския Уейр. Набраздените камъни изглеждаха като замръзнал водопад по време на залез. И почти толкова гостоприемни. Отдавна забравената почит се превъртя някъде дълбоко в ума му заради светотатството, което той и армията, която водеше, се готвеха да извършат. Той здраво подтисна тази мисъл.
Уейрът вече беше изживял ползата си. Това беше очевидно. Вече нямаше каквато и да било нужда жителите на Хранилищата да дават плода на своя труд и пот на мързеливите му жители. Хранилищата проявиха търпение. Те бяха поддържали Уейра до голяма степен от благодарност за миналите му заслуги. Но драконовите ездачи бяха преминали границите на благодарната щедрост.
Първо, тази архаична глупост — Търсенето. Било снесено яйце на кралица. Защо драконовите ездачи трябва да крадат най-красивата жена от всички Хранилища, когато и в самия Уейр има достатъчно жени? Нямаше нужда да се спомня сестра си Килара, страстно очакваща много по-различно обвързване с Брант от Иген предишната вечер, и изчезнала поради това налудничаво Търсене на следващата. И нито вест за нея оттогава.
И да убият Факс! Въпреки че той беше опасно амбициозен, той беше от род на Господари. И Уейрът не беше поканен от никого да се меси в работите на Високите Владения.
И на всичкото отгоре това непрекъснато крадене. Това вече препълваше чашата. Е, Хранилището би могло да си затвори очите за няколко животни от време на време. Но когато дракон се появява отникъде (едно умение, което дълбоко смущаваше Ларад) и грабваше най-добрите и тлъсти животни от старателно пазено и хранено стадо, това вече беше твърде много!
Уейрът вече трябваше да разбере подчинената си позиция в Перн. Той трябваше да си потърси други начини, за да изхранва хората си, тъй като никой вече нямаше да му праща никакви десятъци. Бенден, Битра и Лемос също щяха скоро да пристигнат. Те сигурно щяха да бъдат зарадвани от слагането на края на това подозрително доминиране на Уейра.