И въпреки всичко, колкото по-близо идваха до гигантската планина, толкова повече съмнения изпитваше Ларад по въпроса как, всъщност, те биха могли да навлязат в този гигантски масив. Той повика Мерон, така нареченият Господар на Набол (той не вярваше особено много на този остролик бивш Надзирател без нито капка кръв от род на Господари).
Мерон пришпори ездитното си животно, за да настигне Ларад.
— Няма ли друг път към Уейра, освен през Тунела?
Мерон поклати глава.
— Дори местните жители го потвърждават.
Това не плашеше Мерон, но той улови израза на съмнение на Ларад.
— Изпратил съм група напред, към южния ръб на Върха — показа той посоката. — Там, където се смъква извивката, може да има полегат и удобен за изкачване склон.
— Изпратил си група, без да се посъветваш с нас? Аз бях избран за водач…
— Точно така — съгласи се Мерон с приятелска усмивка, пълна със зъби. — Просто мое хрумване.
— Има известна слаба вероятност, съгласен съм, но все пак щеше да е по-добре… — Ларад погледна нагоре към върха.
— Те са ни видели, можеш изобщо да не се съмняваш в това, Ларад — увери го Мерон, разглеждайки с презрение притихналия Уейр. — Това ще бъде достатъчно. Представи им нашия ултиматум, и те ще се предадат пред сила като нашата. Многократно са доказвали, че са страхливци. На два пъти обидих бронзовия ездач, когото те наричат Ф’лар, и той се направи, че не го забелязва. Кой мъж би го направил?
Внезапен свистящ рев и ураган от най-студения въздух на света прекъсна съвещанието им. Докато се мъчеше да овладее скачащото животно, Ларад видя объркан изглед от дракони, всякакви цветове, размери и навсякъде. Въздухът се изпълни с паническите писъци на мятащите се животни и виковете на стреснатите и ужасени хора.
Ларад с голямо усилие успя да обърне животното си, за да посрещне драконовите ездачи лице в лице.
В името на Нищото, което ни е породило, мислеше си той, докато се бореше със собствения си страх, забравил съм, че драконите са толкова големи.
Най-отпред в страховития облак летеше триъгълна формация от четири големи бронзови животни. Крилете им се прекръстосваха, докато те се рееха току над земята. Една драконова дължина назад и нагоре летеше втора линия, по-дълга и по-широка, от кафяви животни. Зад тях и нагоре летяха сини, зелени и още кафяви животни, запращащи с криле студени повеи към ужасената тълпа, която допреди момент беше армия.
Откъде ли идваше този смразяващ студ, чудеше се Ларад. Той дръпна рязко надолу устата на животното си, когато то отново се опита да заподскача.
Драконовите ездачи просто седяха на шиите на животните си, гледаха и чакаха.
— Свали ги от животните им и ги накарай да ги отпратят, така че да можем да говорим — извика Мерон към Ларад, докато животното му се мяташе и цвилеше от ужас.
Ларад повика пешите войници напред, но бяха необходими по четирима души на животно, за да ги задържат така, че Господарите да могат да слязат от тях.
Недомислие номер две, помисли Ларад с мрачен хумор. Забравихме ефекта на драконите върху животните от Перн. Включително хората. Поправяйки меча си и дръпвайки ръкавиците си, той кимна към останалите Господари и те всички тръгнаха напред.
Когато видя Господарите да слизат, Ф’лар каза на Мнемет да предаде първите три реда да кацнат. Като голяма вълна драконите покорно се спуснаха към земята, фучейки с криле като огромна свиреща въздишка.
Мнемет каза на Ф’лар, че драконите са весели и радостни. Това беше много по-добро развлечение, отколкото Игрите.
Ф’лар остро предаде на Мнемет, че това изобщо не е развлечение.
— Ларад от Телгар — представи се най-предният от Господарите. Гласът му беше груб, маниерите — войнишки и сдържани за сравнително млад човек.
— Мерон от Набол.
Ф’лар мигновено разпозна смуглото лице с остри черти и неспокойни очи. Добър и провокативен боец.
Мнемет предаде на Ф’лар необичайно съобщение от Уейра. Ф’лар кимна незабележимо и продължи да приема представянията.
— Избран съм за говорител — започна Ларад от Телгар. — Господарите на Хранилищата единодушно се съгласяват, че Уейрът вече е изживял функциите си. Съответно исканията на Уейра няма да бъдат изпълнявани повече. В нашите Хранилища няма да се провеждат повече Търсения. Нито ще се допуска крадене от стадата и хамбарите на Хранилищата от драконовите ездачи.
Ф’лар го слушаше с любезно внимание. Ларад говореше ясно и кратко. Ф’лар кимна. След това внимателно огледа всеки от Господарите пред него внимателно, преценявайки ги. Напрегнатите им лица изразяваха тяхната убеденост и справедлив гняв.