— Като Водач на Уейра аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет, ви отговарям. Оплакването ви е чуто. Сега слушайте какво ще заповяда Водачът на Уейра. — Вежливата му поза беше изчезнала. Мнемет изръмжа като зловещ контрапункт към гласа на ездача си, докато той отекваше остро като метален звън пред платото. Думите бяха произнесени ясно, така че дори тълпата да ги чуе.
— Вие ще си вървите обратно в своите Хранилища. След това ще отидете в хамбарите и сред стадата си. Ще изпратите достатъчен и достоен десятък. Това ще стане до три дни от връщането ви във вашите Хранилища.
— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък? — Смехът на Мерон от Набол отекна над полето.
Ф’лар даде знак, и още две ята драконови ездачи прелетяха в бръснещ полет над контингента от Набол.
— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък — потвърди той. — И докато Господарите не изпратят техните данъци, се боя, че дамите от Набол, Телгар, Форт, Иген, Керун ще живеят с нас. Също така дамите от Балан, Гар…
Той спря, тъй като Господарите започнаха гневно и оживено да си шушукат, когато чуха този списък от заложници. Ф’лар предаде на Мнемет бързо съобщение за останалите.
— Този блъф няма да подействува! — изсъска Мерон, излизайки напред с ръка върху дръжката на меча си. Краденето от стадата можеше да бъде подминато; беше ставало и преди. Но Хранилищата бяха свещени! Те не биха посмели…
Ф’лар помоли Мнемет да предаде сигнала, и ятото на Т’сум се появи. Всеки ездач държеше по една от Господарките на шията на дракона си. Т’сум държеше групата си високо във въздуха, но все пак достатъчно близо, за да могат Господарите да разпознаят всяка изплашена или истерична жена.
Лицето на Мерон се изкриви от шока и новата омраза.
Ларад пристъпи напред, откъсвайки очи от собствената си дама. Бяха се оженили наскоро и той много я обичаше. Не беше особено голямо утешение това, че тя нито плачеше, нито трепереше, смела малка душа.
— Имате превъзходство — потвърди Ларад унило. — Ще се върнем и ще ви изпратим данъка. Той вече беше готов да се обърне, когато Мерон излезе напред с побесняло лице.
— Да им се подчиняваме като слуги? Кой е един драконов ездач, че да ни нарежда?
— Млъквай — нареди Ларад, хващайки наболеца за ръката.
Ф’лар вдигна ръка в царствен сигнал. Появи се ято сини дракони, носещи Мероновите кандидат-катерачи, някои от тях с белези от схватката си с южния склон на връх Бенден.
— Драконовите ездачи могат да заповядват. И нищо не се изплъзва от вниманието им — проехтя студено гласът на Ф’лар.
— Ще се върнете в своите Хранилища. Ще изпратите пълния десятък, защото ние ще разберем, ако сте ни излъгали. След това, под заплаха от изгаряне с огнен камък, ще почистите около жилищата си от зеленината, както около Хранилищата, така и около работилниците. Добри ми Телгар, погледни към това твое южно, открито Хранилище. Излагането го е направило уязвимо. Почисти всички ями по хребетовата защита. Оставил си ги да се пълнят с гнилоч. Мините трябва да бъдат отворени отново, и огненият камък събран на купчини.
— Данъците да, но останалото… — прекъсна го Ларад.
Ръката на Ф’лар посочи небето.
— Погледни нагоре, Господарю. Гледай добре. Червената Звезда пулсира денем, както и нощем. Планините оттатък Иста димят и плюят разтопена скала. Моретата се надигат във високи приливни вълни и заливат брега. Забравили ли сте всички Сагите и Баладите? Както сте забравили способностите на драконите? Можете ли да омаловажите тези знамения, които винаги предшествуват идването на Нишките?
Мерон никога нямаше да повярва, докато не видеше сребристите Нишки да падат от небето. Но Ларад и много от останалите сега вече вярваха, и Ф’лар го знаеше.
— И кралицата — продължи той — излетя на брачен полет през втората си година. Излетя на брачен полет и летя високо и дълго.
Главите на всички пред него подскочиха нагоре. Очите им бяха разширени. Мерон също изглеждаше изненадан. Ф’лар чу Р’гул да възкликва зад него, но не посмя да погледне сам, да не би това да се окаже трик.
Внезапно той улови с крайчеца на окото си златен отблясък в небето.
Мнемет, изсъска той, и Мнемет леко изръмжа щастливо. Кралицата се появи в полезрението му едва тогава. Смела и бляскава гледка, призна Ф’лар неохотно.
Облечена в бяла роба, Лесса ясно се различаваше на извитата златна шия. Рамот разпери криле в спокоен полет. Размахът им беше по-голям дори от този на Мнемет. От начина, по който тя извиваше шия, можеше да се разбере, че е в добро и игриво настроение. Но Ф’лар беше бесен.